Апосиопеза
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Апосиопеза (от гръцки: ἀποσιώπησις, замълчаване) е стилистична фигура в реториката, при която ораторът внезапно замлъква и остава недоизказана мисълта си, обикновено под влияние на силно вълнение или притворство. По този начин се предизвиква обрат в мислите на слушателите. Освен в реториката, замълчаване се използва в драматургията и белетристиката.
Графически апосиопезата се обозначава с многоточие.
[редактиране] Примери
Това е човек, който... Ах... човек... човек... един човек всъщност.
- — „Тартюф“, Жан-Батист Молиер
И мене ми е по-добре в хотела, ама хайде, рекох, Иречек, наш човек...
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя —
за него ще се заловя,
пък... каквото сабя покаже
и честта, майко, юнашка.
- — „На прощаване“, Христо Ботев
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Източници
- „Енциклопедичен речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993
- „Речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1969