Апоскеп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияАпоскеп
Απόσκεπος
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Апоскеп
Апоскеп на картата на Гърция
Dimos Kastorias - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Апоскеп
Апоскеп на картата на дем Костур и област Западна Македония
Координати: 40°34′00.11″ с. ш. 21°15′00″ и. д. / 40.5667, 21.2500 (G)
Данни
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Население 135 (2001)
Надм. височина 792 m

Апоскеп (на гръцки: Απόσκεπος, Апоскепос) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур (Кастория), област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 135 жители.

Съдържание

[редактиране] География

Селото е разположено в Костурската котловина на 5 километра северозападно от демовия център Костур (Кастория) на първокласния път за Лерин (Флорина).

[редактиране] История

[редактиране] В Османската империя

В османските данъчни регистри от средата на 15 век Пескопос е споменато с 10 семейства на Никола, Яно, Йорг, Петро, Михо, Койос, Доброслав, Йорг, Алекса и Душман, и една вдовица Кала. Общият приход за империята от селото е 686 акчета[1].

А. Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Апоскеви (Aposkevi) живеят 600 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Апоскен (Aposkène) е посочено като село в Костурска каза с 90 домакинства и 290 жители българи.[3] В края на 19 век в Апоскеп е открито българско училище. В него в учебната 1883 - 1884 година преподава Никола Скънеца.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Апоскеп има 740 жители българи християни.[5]

В 1902 година според гръцка статистика в селото има 107 семейства, от които 66 екзархийски и 41 патриаршистки, като за патриаршистите има гръцко училище с 25 ученика.[6]

Селото пострадва силно през Илинденско-Преображенското въстание, когато е изгорено от турските войски, а 15 местни жители са изклани в местността Ковачо.[7][8] Край самото село се води кръвопролитно сражение между въстанически сили и турски части. Според друг източник са изгорени всичките 120 къщи и петима души са убити - Наум Майстор, Спасо Шольов, свещеник Михаил, Лазо Лукар и Нико Шумалиев[9].

В Апоскеп са погребани много дейци на ВМОРО, защото като най-близко до Костур българско село преди и след въстанието турската власт предава труповете на убитите на българската община в селото. В братска могила в селото са погребани Кузо Погончев, Митре Влаха, Петър Гайков, Христо Леринчето от Лерин, Григор Ичков от Загоричани, Стефо Прекопанчето от Прекопана, Кольо и Антон от Костенарията, Димитър Шестев от Шестеово, Аргир Николов от Жупанища, Петър Наумов от Апоскеп, Андон и Щерьо от Костенарията, Лука Гульов от Костур, Ванчо от Чернища, Григор Шестевенчето от Шестеово, Кузо Попов от Блаца, Петър Христов, Стефо Германчето, главите на обезглавените Лазар Поптрайков и Кузман Стефов и много други.[10] След 1913 година братската могила е срината от гръцките власти.[11][12]

В 1905 година всички християнски жители на Апоскеп са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Апоскеп има 912 българи екзархисти и работи българско училище.[13]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено българо-гръцко с 320 жители българи и 300 гърци.[14] Според Георги Константинов Бистрицки Апоскеп преди Балканската война в 1912 година има 150 български къщи.[15]

При избухването на войната четиринадесет души от Апоскеп са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]

[редактиране] В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война остава в Гърция. Между 1914 и 1919 година 15, а след 1919 още 26 души от Апоскеп емигрират в България по официален път. В селото има 2 политически убийства.[14]

По време на Гръцката гражданска война част от жителите на селото го напускат и емигрират в социалистическите страни, а 12 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[14]

След войната започва миграция към Костур и отвъд океана.

Поклонение на братската могила на загиналите дейци на ВМОРО при Апоскеп, 1908 г. Присъстват костурските войводи Васил Чекаларов и Пандо Сидов, свещенникът Герман Чиковски от Черешница, представители на младотурската власт, духовници, роднини на убитите и други.

[редактиране] Официални преброявания

  • 1913 - 465 души
  • 1920 - 333 души
  • 1928 - 360 души
  • 1940 - 377 души
  • 1951 - 270 души
  • 1961 - 234 души
  • 1971 - 189 души
  • 1981 - 192 души
  • 1991 - 166 души

[редактиране] Личности

Родени в Апоскеп
  • България Александър Панайотов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета серска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[17]
  • България Анастас Л. Цинзов (1873 - ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО[18]
  • България Анастас Лазаров (1873 - ?), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО[19]
  • Гърция Апостолос Лукарис (Απόστολος Λούκαρης), гръцки андартски деец от ІІІ ред, заедно със Зисо Узунов и Иван Хаджимангов е начело на гръцкия комитет в Апоскеп[20]
  • България Благой Сърбев (Сърбов, 1888 - 1913), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина, убит в Междусъюзническата война на 2 май 1913 година[21]
  • България Вангел Димитров (1880 - ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт, Огнестрелен парк на МОО[22]
  • България Глигор Зисов (? - 1913), български учител
  • България Григор Димитров (1893 - ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[23]
  • Гърция Зисо Узунов, гръцки андартски деец
  • Гърция Иван Хаджимангов, гръцки андартски деец
  • България Киро Стоянов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина[24]
  • България Кръстю Панайотов (1894 - ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[25]
  • България Ламби Христов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина[26]
  • България Ламбо Манолов (1881/1882 - ?), македоно-одрински опълченец, жител на Варна, Продоволствен транспорт, Огнестрелен парк на МОО[27]
  • България Ламбро Динев (Ламбри, ? - 1913), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета серска дружина, починал на 12 юли 1913 година[28]
  • България Насо, деец на ВМОРО, войвода на четатата от Сетома по време на Илинденско-Преображенското въстание[29]
  • България Никола Хр. Алексов, македоно-одрински опълченец, 37 (38)-годшен, Четвърта и нестроевата рота на Шеста охридска дружина, носител на бронзов медал[30]
  • България Панайот Атанасов (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[31]
  • България Панайот Божинов (? - 1913), български революционер и поет
  • България Панайот Робев (? - 1913), български революционер, деец на ВМОРО
  • България Петър Кузов (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Шеста охридска дружина[32]
  • България Стоян Бакалов (1866 - ?), български революционер, деец на ВМОРО
  • Гърция Търпена Узунова (Евтерпи Узуни), гръцка андартска деятелка
  • Гърция Фоти Попдимитров (? - 1912), гръцки андартски деец

[редактиране] Бележки

  1. ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 122
  2. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  3. ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
  4. ↑ Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 47-48.
  5. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  6. ↑ Απόσκεπος
  7. ↑ Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на вътрешната организация, София 1904, стр. 202.
  8. ↑ „Автономия“, №39, цитирано по: Тзавела, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр. 22.
  9. ↑ Илюстрация Илинден, бр.140, стр.12
  10. ↑ Македонски Алманах, Индианополис, 1940 г., стр.51.
  11. ↑ Илюстрация Илинден, година II, кн. 1(11), София, септември 1928, стр. 8-9.
  12. ↑ Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 88-89.
  13. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 180-181.
  14. ↑ а б в Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Aposkepos.
  15. ↑ Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 6.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 826.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 530.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 791. Може би идентичен с Анастас Лазаров.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 400.
  20. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 71.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 684.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 214.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 216.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 672.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 531.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 772.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 421.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 240.
  29. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 113.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 19.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 69.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 393.
Дем Костур (Кастория)
Костур (Кастория) | Апоскеп (Апоскепос) | Бобища (Верга) | Брещени (Авги) | Българска Блаца (Оксия) | Бъмбоки (Ставропотамос) | Вишени (Висиния) | Габреш (Гаврос) | Галища (Оморфоклисия) | Горенци (Корисос) | Горна Статица (Ано Мелас) | Горно Папратско (Птерия) | Добролища (Калохори) | Долно Папратско (Като Птерия) | Дреновени (Кранионас) | Дупяк (Диспилио) | Дъмбени (Дендрохори) | Желегоже (Пендаврисо) | Желин (Хилиодендро) | Жервени (Агиос Антониос) | Жупанища (Левки) | Загоричани (Василиада) | Загоричански манастир „Света Петка“ (Агия Параскеви) | Изглибе (Пория) | Клисура | Кондороби (Метаморфоси) | Кономлади (Макрохори) | Косинец (Йеропиги) | Куманичево (Лития) | Кърпени (Крепени) | Личища (Поликарпи) | Маврово (Маврохори) | Маняк (Маняки) | Нов чифлик (Хлои) | Олища (Мелисотопос) | Олищки манастир „Свети Врач“ (Агии Анагири) | Орман (Неа Левки) | Ощени (Инои) | Поздивища (Халара) | Псора (Ипсило) | Света Неделя (Агия Кириаки) | Сетома (Кефалари) | Сливени (Коромилия) | Статица (Мелас) | Тиквени (Колокинту) | Тихолища (Тихио) | Фотинища (Фотини) | Цакони | Черешница (Поликерасо) | Четирок (Месопотамия) | Чурилово (Агиос Николаос) | Чърновища (Маврокамбос) | Шестеово (Сидирохори)

Исторически села: Бабчор (Вапсори) | Лобаница (Агиос Димитриос) | Тръстика (Акондио) | Чърчища (Царциста)
Портал
 Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Апоскеп&oldid=4738392“.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици