Априлово (Софийска област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Софийска област. За другите български села с това име вижте Априлово.

Априлово
България
Red pog.png
Априлово
Софийска област
Red pog.png
Априлово
Общи данни
Население 1 051 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 12.05 km²
Надм. височина 603 m
Пощ. код 2128
Тел. код 07159
МПС код СО (Сф)
ЕКАТТЕ 00549
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Горна Малина
Емил Найденов
(независим)
Кметство
   - кмет
Априлово
Атанас Владов
(независим)

Априлово е село в Западна България, Община Горна Малина, Софийска област.

География[редактиране | edit source]

Априлово се намира в Западна България, на 30 км източно от София, в източния край на Софийското поле, в подножието на последните западни разклонения на Средна гора. Над селото като негова корона се издига първото възвишение на Средна гора, което местните жители наричат „Баба̀“, а от север са южните склонове на Стара планина. Страната на Бабата към Априлово е покрита с широколистна и иглолистна растителност, а в основата му се намира широк изкоп, който спира воите от хълма към селото. От другата страна хълмът е без растителност, стръмен, с широк простор и би могъл да се използва от делтапланеристи. [1]

Административно село Априлово е в Софийска област, община Горна Малина. Близостта му до столицата го свързва през годините със съдбата на този град. Трийсетте километра до София някога са изминавани от волските и конски каруци  за няколко часа, преди половин век това разстояние е преодолявано от колоездачи  за  час, а сега колите стигат до столицата само за трийсет минути. Априлово е със средна надморска височина 603 метра. Релефът на селото се определя като високоравнинен, преливащ към полупланински. Според климатичното райониране на страната то попада в южнобългарската умерено-континентална област. Годишната температура е 9,9 градуса, която е с 2-3 градуса по-ниска в сравнение с тази в София. Количеството на летните валежи е малко. Ветровете, които духат са предимно западни и северозападни. Понякога духа източен вятър, който местните наричат „кривецо”. Землището на селото не е голямо – 12,05 кв. км.  Тук от дълбока древност се отглеждат зърнени култури и различни зеленчуци. В миналото е имало бостани с дини и пъпеши, цели декари с хмел и коноп, който местните наричали гръсти.  Селото е свързано  посредством асфалтирани и коларски  пътища   с много селища в околността. Еднакво близко и далече е от двете големи магистрали – Тракия и Хемус, подбалканският път го свързва със София, Саранци, Долно Камарци, Чеканчево, Макоцево и други селища  по него. Нов хубав път дава възможност за пътуване от селото до Горна малина, Байлово и Белопопци. Пътят през Елин Пелин е връзката му с Гайтанево, Долна Малина, Петково, Мусачево, Равно поле. Лесново, Доганово, Голема Раковица. Малка рекичка отделя Априлово от Долна Малина. Сега коритото й е дълбоко, но преди години водите й често са заливали полето на Априлово. В края на селото от неговата западна страна е имало дълбоко дере с вода идваща от кориите. Наричали го Еленджи дере.   Преди години водата в селото не  била достатъчна. Селската чешма в центъра събирала привечер момите и ергените на селото. Ритуал  било ходенето „навода”. В най-безводните месеци на годината възрастните жители си спомнят за ранното ставане и стоенето на огромни опашки с много съдове за вода за пиене. От Бабата извира вода, но дебитът й е твърде слаб и през лятото почти изчезва.  Сега край селото има помпена станция и водата вече е достатъчна. В Априлово са се отглеждали коне, волове, крави и много биволи. Около селото е имало високи широколистни гори, в които са се приютявали орли, соколи, ястреби, синигерчета, гугутки и други пернати. По данни на ГРАО от 2013 година в селото постояно живеят 1062 души, има около 400 къщи. Улиците са прави, по-голямата част от тях са асфалтирани, изградена е водопроводна и канализационна система. Селото е електрифицирано в началото на 40-те години на миналия век.

История[редактиране | edit source]

Селото се намирало на територията на днешно Мало село. Подгонени от турците, жителите му се заселват на сегашното място с име на селото Воловарово. Впоследствие името става Сегърлиево и в началото на 20 век става на сегашното Априлово.

Старото име на селото е Сегърлиево. Преименувано е с указ на Министерския Съвет през 1934 г. на Воловарско, но няколко месеца по-късно, по искане на училищното настоятелство, му е дадено името Априлово, в памет на Васил Априлов.

На 2 км източно от сегашното Априлово е било старото българско село Мало село, което е съществувало още през Второто българско царство. Записано е в турските книги като село Мили.

За пръв път селото се споменава в регистъра на джелепкешаните (турците) в българските земи през 1576 година, откъдето е видно, че е плащан данък - 4% в натура и основен поминък е било скотовъдството.

Образуването на селото на днешното място е станало вероятно в края на 15 век, когато е започнало да се развива турското чифликчийство. Основателят му е бил турският спахия Сегърлу Иса, който по това време е притежавал владение в село Доганово, а в тази местност (където е днешно Априлово) е имал чифлик. Постепенно около чифлика се заселили турски и български семейства, за да обработват земята като ратаи. Така се образувало новото село, което било наречено Сегърли, Сегърлиево, на турския спахия.

Началното училище в селото е открито през 1899 г. През периода 1924-1925 г. (не е уточнено), чрез дарение на книги от населението се слага началото на читалището. През 1979 г. то се премества в нова постройка. Със своето добро териториално разположение Априлово се превръща в едно красиво българско село.

Исторически сведения

По тези земи винаги е имало живот. Близо до селото се намират няколко тракийски надгробни могили. На северозапад  на височина 200 метра се издига „Градището”. Билото му е с равна площ, заемащо внушителните 6 дка. Тук е разкрито неолитно селище и основи на крепост. Намерени са части от оброчни плочи и римски монети от ІІІ век. Такива плочки  с изображение на Тракийския конник са открити и на „Бабата”, където имало древно тракийско светилище. Данни за селото се откриват в турските данъчни регистри. Установяването му на сегашното място е станало вероятно през 15 век и е свързано с развитието на турското чифликчийство. То е записвано като Мили, Кючук Оба, Сегърлю и Сегърлиево. Дълги години селото носи името Сегърлиево. Една легенда,  предавана през вековете свързва името му с турски спахия Сегърлу Иза Оглу, който имал владение в Доганово, а чифликът му бил разположен в землището на днешно Априлово. Заселилите се наблизо турски и български селяни обработвали земята и отглеждали добитъка. През 1934 година селото е преименувано за кратко на Воловарско, а от 1937 носи хубавото име Априлово.

Религии[редактиране | edit source]

По-голямата част от населението изповядва православно християнство. В центъра на селото се намира православният храм Света Богородица. Поради малкото население на селото храмът отваря врати само за големите християнски празници като Коледа и Великден. Храмът няма собствен свещеник. На върха има недовършен православен храм Св. Симеон - Манастира, който е място за събития и курбани.

Политика[редактиране | edit source]

Обществени институции[редактиране | edit source]

През 1898 година с доброволния труд и дарения от местните жители, вцентъра на селото е изграден православният храм „Рождество Богородично”. Иконите на иконостаса са дело на известния иконописец от Макоцево Йоан. През 1927 година отново на доброволни начала е  направен християнски параклис „Св. Симеон” на Бабата, наричан обичливо от всички „Манастирчето”.През есента на 1899 се слага началото на училището в селото. Помещавало се в частна къща в сегашния център до черквата. През трийсетте години на миналия век започва строежът на ново основно училище, който продължава десетина години. Училището носи името на двамата братя, създали славянската азбука – „Св. Св. Кирил и Методий”. Сега то е средищен училищен център и в него се учат деца от Долна Малина, Гайтанево, Белопопци. За малките жители на Априлово има детска градина „Щастие”. Читалището в селото е основано в далечната 1925 година. Първите книги в него са дарени от учители и любознателни читатели. През 1979 е направена голяма двуетажна сграда, в която се помещават кметството и библиотеката на читалището. Има и салон с 200 места. През трйсетте години на 20 век в селото е учредена кредитна кооперация „Съзнание”, която функционира до 1948 година, когато е сформирано кооперативното стопанство. През 70-те години на миналия век е направена голяма двуетажна сграда за здравна служба, в която има лекар в определени дни на седмицата. В селото има аптека, фризьорски салон, няколко магазина за хранителни продукти и голям магазин за строителни материали. През 90-те години на миналия век е създадена земеделска кооперация "Съгласие", в която участват частни собственици на земеделска земя.

В центъра на селото има обширен площад,  парк и паметник на загиналите във войните.

Редовни събития[редактиране | edit source]

В селото са запазени традициите по отбелязване на редица православни празници и обичаи.

  • На 1 януари – Василовден. Ритуал с топене на пръстени
  • На 21 януари – Бабин ден
  • Февруари – Конни състезания на Тодоровден
  • Април- май  – Лазаруване и посрещане на Великден
  • На 1 юни – Ден на детето
  • На 1 септември – Курбан за Св. Симеон , който се прави при манастира в местността Бабата.
  • На 8 септември – православен празник в черквата „Рождество Богородично”
  • Събор на селото в неделята, по-близка до 21 септември.
  • 25 декември – Коледуване, Ладуване и коледарство за коледните и новогодишните празници.
  • 31 декември – посрещане на Нова година в центъра на селото

Галерия[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

  • Новоизградена кариера за добив на камъни и чакъл в местността "Ешик тепе".

Източници[редактиране | edit source]

  1. Guide-Bulgaria.com