Априлски пленум на ЦК на БКП (1956)
Априлският пленум на ЦК на БКП се провежда от 2 до 6 април 1956 г. Той е едно от най-важните политически събития от историята на БКП и на Народна република България. На него Тодор Живков, първи секретар на ЦК на БКП (от 1954), осъжда култа към личността на предишния партиен и държавен лидер Вълко Червенков.
Пленумът се предшества от среща на българското Политбюро с Никита Хрушчов в Москва. На нея е взето решение Вълко Червенков да бъде заменен с Тодор Живков. Съветското ръководство спуска инструкции какви решения да бъдат взети на предстоящия пленум. По време на неговото протичане Кремъл е информиран за хода на събитията лично от Живков. В подготовката и хода на пленума Живков се опира на авторитетни партийни лица като председателя на Президиума на НС Георги Дамянов, секретаря на ЦК на БКП Димитър Ганев, члена на ПБ Енчо Стайков. Докладът на Живков е съгласуван със съветския посланик у нас Ю. Приходов.
На пленума се чуват и негативни оценки относно издигането на Тодор Живков. Членът на ЦК на БКП Йонко Панов заявява: „Сигурен съм, че в нашата партия има поне 500 души като него“. Относно политиката на пленума негативно се отнася и Добри Терпешев.
Пленумът дава началото на т. нар. „Априлска линия“ на партията. В рамките на кампанията на борбата против „култа към личността“ (по подобие на борбата против култа към Сталин в СССР, с цел поощряване на инициативността) се извършва мащабна в началото и периодична след това подмяна на ръководни кадри в партията и държавата с нови функционери, верни на Тодор Живков и групата около него. С избора на Живков е прекъсната наложената от Сталин линия управлението на България да се поверява на дейци на Коминтерна или на дълго пребивавали и свързани със СССР хора. От позицията си на партиен лидер (от 1954) Живков постепенно разширява контрола си върху управлението на държавата. През 1962 оглавява изпълнителната власт в страната, като измества Антон Югов от поста министър-председател на България; през 1971 той отстъпва премиерския пост на Станко Тодоров, за да стане вече председател на новосъздадения Държавен съвет („колективен“ дъжавен глава). Практиката на периодични кадрови смени с все по-нови и амбициозни кадри (и държането в страх на по-старите) продължава до края на управлението му на партията и държавата.
