Арабско-византийски войни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Арабско-византийски войни
Greekfire-madridskylitzes1.jpg
Гръцкия огън спасява Византия от арабското нашествие (хроника на Йоан Скилица)
Период 6241180
Място Леванта, Сирия, Египет, Северна Африка, Мала Азия, Крит, Сицилия, Южна Италия
Резултат Леванта, Месопотамия и Северна Африка са завоювани от арабите
Воюващи страни
Flag of the Greek Orthodox Church.svg Византийска империя
Първа българска държава
Кръстоносни държави
Хасаниди
Италиански градове-държави
Омаядски халифат
Абасидски халифат
Ахлабиди
Емирство Бари
Емирство Крит
Хамданидите на Халеб
Фатимидски халифат
Арабските завоевания
  Разширение при Мохамед (622-632)  Разширение при Праведните халифи (632-661)  Разширение при Омаядите (661-750)

Арабско-византийските войни са серия военни конфликти в периода 7 - 12 век между Византия и Арабския халифат с неговите наследници.

Войните започват по време на управлението на император Ираклий с първоначалните мюсюлмански завоевания в Сирия.

В резултат на завоюването на Божи гроб от неверниците византийците (римляните или "ром" в мюсюлманските исторически хроники), започват серия кампании с цел отвоюване на Светите земи и житницата на империята Египет. Единственото обаче, което успяват да постигнат византийците, е възстановяването на Христовия кръст и възвръщането на християнския контрол над Йерусалим през 629 г., което продължава съвсем за кратко.

Първоначалният конфликт продължава от 634 до 718 г. и завършва с втората арабска обсада на Константинопол. В резултат на арабската кампания е загубена за империята Леванта, но арабската експанзия към Анатолия е спряна.

Конфликтът се разгаря с нова сила между 800 и 1169 г. Абасидският халифат завоюва територии от Южна Италия през 9-10 век, които не са задържани дълго както остров Сицилия. Византийската македонска династия предприема реконкиста в Леванта, като заплашва арабското владение на Йерусалим на юг. В резултат от византийския военен поход емирството на Алепо и съседите му се признават за васални на ромеите, като по този начин се стремят да неутрализират по-голямата заплаха за съществуването си от страна на египетските Фатимиди.

До възхода на династията на селджуките арабскитя Абасидски халифат представлява най-голямата заплаха за византийската власт в Анатолия.

Предистория[редактиране | edit source]

Начало на конфликта[редактиране | edit source]

Завоюване на Римска Сирия (634-638)[редактиране | edit source]

Основна статия: Битка при Ярмук

Завоюване на Северна Африка (639-717)[редактиране | edit source]

Завладяване на Египет и Киренайка[редактиране | edit source]

Основна статия: Арабско завоюване на Египет

Египет е покорен окончателно през 646 г.

Завладяване на останалите територии[редактиране | edit source]

През 698 г. пада Африканският екзархат.

Обсади на Константинопол[редактиране | edit source]

Основна статия: Обсада на Константинопол (674)

Основна статия: Обсада на Константинопол (718)

Късни конфликти[редактиране | edit source]

Иконоборчески спор[редактиране | edit source]

Войни в Мала Азия, Крит, Сицилия[редактиране | edit source]

Византийска реконкиста[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]


Вижте също[редактиране | edit source]