Арабско-ислямско завоюване на Иберийския полуостров
Арабско-ислямското, наричано още мавърско, завладяване на Иберийския полуостров става за относително кратък период от 711 до 718 година, което не е изненадващо на фона на останалите предходни арабско-ислямски завоевания в Ориента и Северна Африка.
Вестготското кралство с възкачването на престола на Родерик през 709 г. изпада във вътрешна криза прераснала в междуособица. Сваления предходен владетел Витиз бяга със своите привърженици в Магреб - в близост до Сеута, от другата страна на Гибралтайския проток. На магребския бряг още предходно са събрали множество принудително покръстени от православното духовенство по време на Толедските събори - евреи и ариани. Опирайки се на тяхната подкрепа и помощ, берберския предводител Тарик ибн Зияд (поданик на Дамаския халиф) организира и провежда завоевателен поход на север под знамето на Пророка Мохамед. Начело на местните сили е емира Муса ибн Нусаир. Повод за нахлуването от Африка става призива на Родериковия васал Юлиян Сеутски за подкрепа във войната срещу баските и франките на север. На 30 април 711 г. 1700 войни пресичат Гибралтар и навлизат на европейския континент. В битка при Гвадалете на 19 юли 711 г. вестготите на Родерик са разбити и поради масовите дизертьорства от бойното поле. Вестготите се спасяват на север при франките, а единствените незавладени територии от маврите на полуострова остават част от Астурия и страната на баските. Съпротивата е слаба, като завоевателите намират гореща подкрепа сред значителното еврейско малцинство, което дори ги приветства, надявайки се по този начин да получи равни права с християните. Магребската Омаядската династия започва да властва над почти целия Иберийски полуостров насетне, като търси и намира опора в новата ислямска религия и подкрепа от берберските наемници.
След завоюването на Иберийския полуостров с битката при Ковадонге през 722 г. се слага началото на реконкистата. В тази битка християните печелят първата си победа. Въпреки нея, до 732 години арабите нахлуват и в Южна Франция на Лоара, но са победени в битката при Поатие през 732 г.
Маврите нарекли новозавоюваната територия Ал-Андалус, като последното мавро-ислямско владение на полуострова над Гранада продължава до 1492 година, т.е. до откриването на Америка.
Завоюването за исляма на Испания следва логично арабското завладяване на Северна Африка. В арабския Магреб владетелите не са имали добре обмислен план за завладяването на вестготска Испания. В действителност, повечето от населението на Магреб, където пристигат новите нашественици, е берберско. То съвсем скоро преди похода на север започва да приема исляма като своя религия. Оттук и името на завоевателите - маври. Берберите многократно са нахлували предходно в южната част на Иберийския полуостров след падането на римската власт. Данните сочат, че само 9000 правоверни войни осъществяват това завоевание, възползвайки се разцеплението на Вестготското кралство на западно и източно. Сред ислямските войни и най-вече сред предводителите им има усещането към стремеж за слагане на ръка върху търговията от и на крайбрежните градове. Християнското население намира подслон основно в централната планинска част на полуострова, където и без това не е имало заварено население при нашествието на вестготите. По тази причина и Кастилия се озовава в центъра на последвалото в края на 15 век християнско обединение под испанската корона. Мавърското завладяване е в резултат от три поредни експедици на:
- Тарик през 711-712 г.
- Муса през 712-713 г.
- Абд ал-Азиз през 714 г.
През 719 г. маврите са пред Тулуза, а през 720 г. - по долината на Рона във Франция. В началото Омаядите правят редица отстъпки, явно желаейки да привлекат на своя страна местното християнско население. След похода си до Мурсия, Абд ал-Азиз подсигурява създаването на т.нар. Теодемирово кралство, което просъществува до 740 г.
По това време Балеарските острови остават под властта на Византия, като през 798 г. преминават под франкски сюзеренитет. През 902 г. са завладени от маврите Ибиса, Форментера и Майорка, а през 903 г. и Минорка попада под властта им. Въпреки по-късно им завоевание, ислямизацията на островитяните е много дълбока.
След мавърското заовюване на Иберийския полуостров, на територията му започват да се заселват мюсюлмански заселници. Пристигналите араби от Велика Сирия и Арабия се заселват по градовете на юг и югоизток, а берберите избират най-вече по-малко благоприятните вътрешни части на страната. На християнското население са наложени множество забрани, а местните християни се превръщат във втора класа поданици със статус на дхими. В християнската среда постепенно нараства вътрешната консолидация на различните етнически и религиозни групи (вестготите и иберо-романите) пред лицето на общия враг. Има и християните приели исляма, за да се избегнат двойното данъчно облагане.
През 756 г. на Иберийския полуостров се формира независимо Кордовско емирство (756-929) с център Кордова. На североизток, по долината на река Ебро, в края на VIII век се формира още един буферен емират начело с муваладската династия Бану Каси. Части от южна Франция са задържани от маврите до 759 г.
