Арабско завоюване на Сирия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Арабско-византийски войни
SadheeSYRIA.jpg
Арабската Велика Сирия
Период 634638
Място Палестина, Сирия, Йордания, Ливан, Израел и Турски Кюрдистан
Резултат Сирия, т.е. Леванта е превзета от арабите
Воюващи страни
Flag of the Greek Orthodox Church.svg Византийска империя Арабски халифат
Командири
Ираклий Абу Бакр и Умар ибн Хатаб
Арабското завоюване на римо-византийска Сирия през 635/36 г.

Мюсюлманско-арабското завоюване на Сирия се осъществява през първата половина на 7 век и се отнася до региона известен от панарабската концепция като Велика Сирия (بلاد الشام, Билад аш-Шам).

Арабските мюсюлмански сили се появяват по южните граници на Билад аш-Шам още преди смъртта на ислямския пророк Мохамед през 632 г. в битката при Мута през 629 г., но истинското нашествие започва през 634 г. при наследниците на пророка халифите Абу Бакр и Умар ибн Хатаб, с Халид ибн ал-Уалид като техен военен предводител. [1]

Територията на т.нар. Велика Сирия е под римска власт в продължение на седем века преди арабското ѝ мюсюлманско завоевание. Предходно е завладяна от европейска сила още от времето на Александър Велики и е държана под властта на най-видните диадохи - Селевкидите.

Сасанидите на няколко пъти по време на 3-ти, 6-ти и 7-ми век я правят обект на набези в лицето на сасанидските арабски съюзници - Лахмидите.

По време на римо-византийския период, и особено след превземане на Ерусалим през 70 г., целият юдейски регион (Юдея, Самария и Галилея) е преименуван на Палестина, разделен на диоцези I и II. Византийците преименуват тази територия, включително Негев, Синай, и западното крайбрежие на Арабския полуостров в Palaestina Salutoris, понякога наричана Palaestina III. Част от този район е управляван от съседната арабска васална държава на Хасанидите. През последните римско-персийски войни започнали през 603 г., персите по Хозрой II успяват да превземат териториите на Сирия, Палестина и Египет за повече от десетилетие, преди да бъдат принудени от победите на Ираклий да сключат мир през 628 г. Така в навечерието на мюсюлманските завоевания на Велика Сирия, римляните или по-точно византийците са все още в процес на възстановяване на своята власт в тези територии, които в някои части са били загубени за тях в продължение на почти двадесет години.

Политически, сирийският римо-византийски регион се е състоял от две провинции:

  1. Същинска Сирия като правило се е простирала от Антиохия и Халеб на север до най-северната точка на Мъртво море с античния Декаполис.
  2. На запад и на юг от Мъртво море се е простирала провинция Палестина, която е включвала Светите земи и места на трите религии на Авраам. По принцип още от римско време територията на Палестина е била протекторирана от сирийския римски управител на провинцията и същевременно наместник на августа.

Сирия е обхващала отчасти и арабските земи, особено в източните и южните си части. Арабите са били там още в предримската епоха и са прегърнали християнството прогласено за официална религия от Константин Велики още през 4 век. Арабите обитавали антична Сирия са незначим фактор до голямата миграционна хасанидска вълна заляла от Йемен и Сирия, които след това установяват полуавтономна своя държава начело с цар при римляните.

Хасанидите са царе и над арабите в Йордания и Южна Сирия със столица Босра. Последният от хасанидските царе управлявал до времето на арабската мюсюлманска инвазия е Ябла бин Ал Айам. Император Ираклий след повторното завоюване на Сирия от Сасанидите установява нов защитен лимес от Хасанидите до южния край на Мъртво море. Тази далечна линия на отбраната е предназначена само за защита на комуникациите от банди, като основната и по-голямата част от византийската защитна линия е съсредоточена в Северна Сирия, пред традиционните врагове - сасанидските перси. Тази далечна или дълбока линия на отбрана има този недостатък, че предоставя възможност на арабите-мюсюлмани излизайки от арабската пустиня на юг да достигнат сравнително безметежно и лесно далеч на север без да се срещнат с редовни византийски войски освен с бандите. Тъй като 7-ми век е време на военни и административни промени във Византийската империя, и предвид военното изтощение на империята в последната война със Сасанидска Персия, войската ѝ е в колапс и тя не може да посрещне адекватно новото предизвикателство от Арабия, и да му се противопостави ефективно, от което и идва след битката при Ярмук и до логичното арабско завоюване на римо-византийска Сирия.

Източници[редактиране | edit source]

  1. "Syria." Encyclopædia Britannica. 2006. Encyclopædia Britannica Online. 20 Oct. 2006 Syria -- Britannica Online Encyclopedia

Вижте също[редактиране | edit source]