Арагонски кръстоносен поход

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Сицилианската вечерня“, картина от Франческо Хайес

Арагонският кръстоносен поход е единственият кръстоносен поход предприет на запад, преди откриването на Америка.

Причина[редактиране | edit source]

Причина за обявения поход е Сицилианската вечерня, която била инспирирана от византийците с цел да бъде опазен Константинопол и да не бъде възстановена от Карл I Анжуйски Латинската империя.

История[редактиране | edit source]

Арагонският кръстоносен поход (1284-1285), е обявен от папа Мартин IV срещу краля на Арагон Педро III Арагонски.

Преди това папата предава властта над Кралство Арагон на Карл III Валоа, син на френския крал Филип III.

Конфликтът прераства в гражданска война. Огромна френска войска в състав от 16 хил. конника, 17 хил. стрелци и 100 хил. пешаци се отправя срещу византийския съюзник през Пиренеите. Френската войска води със себе си брата на Арагонския крал.

На 4 септември 1285 г. арагонският адмирал на флота Рожер дьо Лурие унищожава френската флотилия до Барселона. Междувременно френската войска е обхваната от дизентерия и започва да се оттегля към Франция. Майорка е разорена.

С подписването на договора от Тараскона през 1291 г. е сложен край на войната. През 1295 г. е сключено ново споразумение което предава Сицилия на Папата, а той я връща на Карл II Анжуйски. Арагонците не признават това споразумение и следват нови интриги следствие от Сицилианската вечерня.

Последици[редактиране | edit source]

В крайна сметка интригите на Палеолозите продължават и с каталанската компания на византийска територия, която е наета да спасява каквото е останало от нея в Мала Азия. Следват нови интриги, този път на Балканите, и до 1330 г. са превзети от османските турци последователно Пруса, Никомедия и Никея, в последния град от които е приет Символа на вярата. Трагедията е пълна, продължавайки със създаването на Атинското херцогство и завършва през 1453 г. с превземане на Константинопол от неверниците.

Източници[редактиране | edit source]