Арбанаси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Арбанаси.

Арбанаси
Arbanasi-imagesfrombulgaria.jpg
Панорамен изглед от Арбанаси
България
Red pog.png
Арбанаси
Област Велико Търново
Red pog.png
Арбанаси
Общи данни
Население 344 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 11.881 km²
Надм. височина 350 m
Пощ. код 5029
Тел. код 062
МПС код ВТ (Вт)
ЕКАТТЕ 00583
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)

Арбанаси е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.

География[редактиране | edit source]

Арбанаси е село в централната част Северна България. Намира се на 5 км североизточно от Велико Търново, на високо плато, разделящо старопрестолния град от съседната Горна Оряховица, която е жп възел с централно значение за България.

История[редактиране | edit source]

Къща в Арбанаси

Летописът на Арбанаси започва с най-ранния писмен документ - ферманът на Сюлейман Великолепни от 1538 г., с който подарява земите на сегашните селища Арбанаси, Лясковец, Горна и Долна Оряховица на великия везир Рустем паша, зет на султана. В споменатия ферман четирите селища са под общото название Арнабуд кариелари.

Други сведения за Арбанаси намираме в записките на Павел Джорджич от 10 януари 1595 г. до трансилванския княз Зигмунд Батори. За Арбанаси споменава и софийският католически епископ Петър Богдан Бакшич, посетил Търново през 1640 г. Той отбелязва, че горе на планината има град, откъдето се вижда цяло Търново и има около 1000 къщи.

Липсата на друг документален материал оставя различни мнения и предположения за произхода, името и населението на Арбанаси. Едни приемат, че то е заселено от български боляри, дошли със селяните си от най-западните краища, след бляскавата победа на Иван Асен II при Клокотница на 9 март 1230 г., когато той завзема и Арбанашката земя. През Средновековието българите са наричали Албания "Арбанашка земя".

Църквата "Рождество Христово"
Надпис от църквата "Рождество Христово", гласящ: "Изписа се храмът на Рождението по плът на Господа, Бог и Спасител наш Иисус Христос, в годината от Въплъщението 1638, със спомоществователството, труда и иждивението на най-почитания и най-благороден първенец господин Стати и съпругата му Теодора."
Вътрешността на църквата "Рождество Христово"

Георги Раковски съобщава, че Иван Асен II, след като се оженил за дъщерята на пленения кир Теодор Комнин, заради нея преселил няколко гръцки фамилии в Арбанаси.

През 1859 г. учителят в Търново А. П. Границки прави превод на Търновското ръководство, издадено от Хамамджиев в Цариград. В него пише: „Към изток, половин час от Търново, се намира с. Арбанаси (Загорие)... гдето са живели през старо време българските боляри и големци с 2000 жители..." Този възрожденски учител, родом от Котел, най-точно определя не само името, но и произхода на населението, „заселено в старо време от българските боляри".

По-богат документален материал (приписки и летописни бележки върху църковни книги) е останал от 17 век и 18 век. Той показва, че Арбанаси достига своя икономически разцвет през втората половина на 17 век и до края на 18 век. Тогава селото имало над 1000 къщи, а населението му се състояло от най-видни търговски фамилии. Основният поминък на населението бил джелепчийството и суватчийството. Развити били и занаятите, свързани с тях, както и медникарството и златарството. Тук отглеждали и много буби. Четирите ръчни долапа произвеждали коприна, която изнасяли в Цариград и Италия. Лозарството е също характерно за този край. Най-добрите лозя се намирали около Балъковата чешма, Орелчето, Камъка, Чуката.

Арбанашките търговци джелепи са известни и търсени в цялата обширна империя. Мнозина от тях продавали дори в Багдад, Индия и Персия. Продавали месо, лой, кожа и др., а на връщане докарвали коприна, кадифе, подправки, билки и др., които продавали не само в магазините си в Арбанаси, но и в Търново, Горна Оряховица, Попово и др.

За икономическия възход и благосъстояние на арбанасчани свидетелстват както жилищата, така и петте църкви, строени в годините на възход на селището. В края на 18 век в резултат на кърджалийските нападения през 1792, 1798 и 1810 г. селото е ограбвано и опожарявано, а епидемиите от чума и холера довършват това, което е пощадено от разбойниците и огъня. Най-богатите търговци се изселват във Влашко и Русия. След 1810 г. започва ново заселване от българи, които слизат от Еленския и Тревненския Балкан. Но до някогашния блясък и икономически възход не се достига, още повече че с Гюлханския хатишериф от 1839 г. се отнемат привилегиите на селището. Развитието на дребното занаятчийство след Кримската война тук почти прекъсва.

В продължение на няколко века Арбанаси е крепост на гръкоманщината. Гръцкият език, който е официален тук, прочутото гръцко училище, както и църковните служби на гръцки не оказали влияние на националното съзнание на местното население. Участието на арбанасчани в поредицата въстания, организирани в Търново е слабо, но това свидетелства, че тук се чувства българският дух. От Арбанаси е фамилията Кърджиеви - братята Георги и Тома Кърджиеви, единият - учител и книжовник, другият (Тома) - революционер, организатор на Червеноводската чета през 1875 г. Арбанаси е родно място и на Иларион Драгостинов, деятел на БРЦК, главен апостол на II сливенски революционен окръг. Той загива в неравен бой на 10 май 1876 г. при Вратник в Сливенския Балкан. По време на Руско-турската война 11 души от Арбанаси участват в нея като опълченци.

Историята на Арбанаси е богата, а имената на арбанасчани са записани в героичния летопис. Но това, което е останало до нас и поразява със своята красота, умение, вкус, което най-ярко отразява епохата, са запазените 144 къщи с богата вътрешна украса, 5 църкви и 2 манастира. В арбанашки манастир през 1794 г. за монах е подстриган народният будител св. Софроний Врачански, по-късно владика на Врачанска епархия. В Арбанаси той пише известното "Житие и страдание на грешния Софроний".

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Арбанаси са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Население[редактиране | edit source]

Според преброяването на населението от 2011 година, към 1 февруари в селото живеят 303 души, от тях 298 отговорят на доброволния въпрос за етническа принадлежност:[2]

Народност Брой Дял
българи 290 97,3%
турци 0 0%
цигани 0 0%
други 0 0%
не се самоопределят 8 2,7%
Общо 298

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Манастирът "Свети Никола" в Арбанаси

Арбанаси е архитектурно-музеен резерват и е сред Стоте национални туристически обекта. Има печат в църквата "Рождество Христово".

Други[редактиране | edit source]

Редовни събития

Празникът на Арбанаси е на празника Успение Богородично - 15 август.

Личности

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.827.
  2. Национален статистически институт. Население по области, общини, населени места и самоопределение по етническа принадлежност към 01.02.2011 г.. // Архив на оригинала от 2013-04-05. Посетен на 2012-03-18.

Външни препратки[редактиране | edit source]