Аргиров триод
Аргировият триод e среднобългарски книжовен паметник от края на 12 или началото на 13 век. Написан е на кирилица с глаголически вписвания. В многото преписи има следи от глаголица, което се смята за характерна черта за паметници от югозападните български земи. Част е от постен и цветен триод (триод-пентикостар).[1] Най-вероятно произхожда от Охридско. Триодът е писан на пергамент и представлява фрагмент от по-голяма книга. Частта, която е запазена съдържа 58 листа с черковни служби. Триодът се съхранява в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ под № 933. Аргировият триод представлява ценен паметник за историята на българския език. В него се срещат старинни езикови форми, както и нови фонетични и морфологични форми, които отразяват характерни особености от живия говор. С червено мастило върху един от богослужебните текстове има нанесени старинни нотни знаци за пеене (невми).[2]
Има предположения, че Аргировият триод има глаголическа подложка.[3]
Ръкописът е описан от М. Стоянов и Хр. Кодов в „Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека" (1964 година, стр. 93-94).
[редактиране] Библиография
- Κ. Мирчев. Новооткрити кирилски пергаментни листове от XII-ХIII в. - Slavia, № 3, 1956.
- Ст. В. Петров и Хр. Н. Кодов. Аргиров триод. - В книгата им: Старобългарски музикални паметници. С, 1973.
[редактиране] Бележки
- ↑ Куюмджиева, Светлана. Преразглежайки православните нотирани ръкописи от края на XII и XIII, свързани с България, Институт за изследване на изкуствата БАН, София, стр. 183. Цитирано по: Зборник радова Византолошког института XLVII, 2010
- ↑ Бит и култура. Речник на остарели, редки, чуждици и диалектни думи. Посетен на 18 ноември 2011.
- ↑ Милтенов, Явор. Глаголицата в кирилски ръкописи, Институт за български език, БАН, стр. 5. Посетен на 18 ноември 2011.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
