Аргир Маринов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Аргир Маринов български просветен деец и революционер

Роден:	1870 Охрид, днес Република Македония
Починал:	31 август 1903 Куратица, днес Република Македония

Аргир Маринов или Маринчев е български революционер, охридски войвода и член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

[редактиране] Биография

Аргир Маринов е роден през 1870 година в Охрид, тогава в Османската империя. Ученик е на Григор Пърличев. Завършва прогимназия в Охрид и учителства в Струга, Охрид и на други места. Като учител в родния си град се присъединява и към революционната дейност на ВМОРО. През 1902 година става нелегален четник, а от пролетта на 1903 година е самостоятелен войвода. Участва на Смилевския конгрес през май 1903 година като делегат на Охридския район, заедно с Лука Групчев, Христо Узунов, Тасе Христов, Деян Димитров.

През Илинденско-Преображенското въстание е войвода на територията между Охрид и Дебърца с база Копарница, Изток планина (Петрино) и Илинската планина. В първите дни на въстнието Маринов прави две успешни акции - на 23 юли напада и пленява по шосето Охрид — Битоля 65 товара с брашно и други хранителни припаси, предназначени за охридския гарнизон, а два дни по-късно пленява при Пренти-мост при село Опеница, 10 товара с хасета, сапуни и други стоки, които отиват за въстаническата болница в село Брежани.^[1]

На 30 - 31 август защитава 160 души мирно население от областта Рашанец, между селата Речица, Куратица и Свинища. В неравната битка 32-та четници се самоубиват преди да бъдат заловени от турските аскери.^[2]^[3]^[4]

Народът възхвалява смелостта на Аргир Маринов в песен. Според вариации на текста на песента негови четници тогава са Васил Зипо, Стефан Куртела (Куртелов), Янко Димитро, Наум Златарев и Ламбо Берберче.