Ардипитеци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ардипитеци
Ardi.jpg
Вид Ardipithecus ramidus, наречен Арди
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
подцарство: Eumetazoa Същински многоклетъчни
надтип: Deuterostomia Вторичноустни
тип: Chordata Хордови
подтип: Vertebrata Гръбначни
инфратип: Gnathostomata Челюстни
надклас: Tetrapoda Четирикраки
клас: Mammalia Бозайници
подклас: Theria Живородни бозайници
инфраклас: Placentalia Плацентни
надразред: Euarchontoglires
разред: Primates Примати
подразред: Haplorrhini Маймуни
инфраразред: Simiiformes Същински маймуни
парвразред: Catarrhini Тесноноси маймуни
надсемейство: Hominoidea Човекоподобни маймуни
семейство: Hominidae Човекоподобни
подсемейство: Homininae
триб: Hominini
подтриб: Hominina
род: †Ardipithecus Австралопитеци
Научно наименование
Уикивидове Ardipithecus
Уайт et al., 1995
Видове
Обхват на вкаменелости
месиний – бланкий, 5.8–4.5 Ma

Ардипитеците (Ardipithecus) са много ранен род хоминин. Двата вида са описвани в литературата: A. ramidus, който е живял приблизително преди 4,4 милиона години[1] по време на ранния Плиоцен и A. kadabba, датиран приблизително преди 5,6 милиона години (късния Миоцен).[2]

Ardipithecus ramidus[редактиране | edit source]

Карта показваща местоположението на останките

A. ramidus е наименован през септември 1994 г. Първия фосил е датиран на 4,4 милиона години въз основа на разстоянието между два вулканични пласта: основната туфа и базалтова скала. Името Ardipithecus ramidus идва от Афарски език, в който Ardi означава "земя/под" и ramid означава "корен". Частта с Pithecus от името идва от гръцката дума за "маймуна".[3]

Ardipithecus kadabba[редактиране | edit source]

Фосили на Ardipithecus kadabba

Ardipithecus kadabba е "познат единствено от зъби и късчета и парчета от кости",[4] и е датиран приблизително на 5,6 милиона години.[2] Описван е като "възможен хроновид" (тоест предшественик на A. ramidus).[2] Макар че първоначално е разглеждан като подвид на A. ramidus през 2004 антрополозите Йоханес Хайле-Селасие, Ген Сува и Тим Уайт публикуват статия издигаща A. kadabba до ниво вид на основата на новооткрити зъби в Етиопия. Тези зъби показват "примитивна морфология и модел на носене", които разкриват че A. kadabba е различен вид от A. ramidus.[5]

Специфичното име идва от Афарската дума за "основен фамилен предшественик".[6]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Perlman, David. Fossils From Ethiopia May Be Earliest Human Ancestor. // National Geographic News, July 12, 2001. Посетен на July 2009. Another co-author is Tim D. White, a paleoanthropologist at UC-Berkeley who in 1994 discovered a pre-human fossil, named Ardipithecus ramidus, that was then the oldest known, at 4.4 million years.
  2. а б в White, Tim D. и др. Ardipithecus ramidus and the Paleobiology of Early Hominids.. // Science 326 (5949). 2009. DOI:10.1126/science.1175802. с. 75–86.
  3. Tyson, Peter. NOVA, Aliens from Earth: Who's who in human evolution. // PBS, October 2009. Посетен на 2009-10-08.
  4. Gibbons, Ann. A New Kind of Ancestor: Ardipithecus Unveiled. // Science 326 (5949). 2009. DOI:10.1126/science.326_36. с. 36–40.
  5. Haile-Selassie, Yohannes и др. Late Miocene Teeth from Middle Awash, Ethiopia, and Early Hominid Dental Evolution. // Science 303 (5663). 2004. DOI:10.1126/science.1092978. с. 1503–1505.
  6. Ellis, Richard. No Turning Back: The Life and Death of Animal Species. New York, Harper Perennial, 2004. ISBN 0-06-055804-0. с. 92.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Еволюция на човека
Sahelanthropus tchadensis - Orrorin tugenensis
Ardipithecus: A. kadabba - A. ramidus
Австралопитеци
Australopithecus : A. afarensis - A. africanus - A. anamensis - A. bahrelghazali - A. garhi
Paranthropus: P. aethiopicus - P. boisei - P. robustus
Хора и протохора
Kenyanthropus platyops
Homo: H. antecessor - H. habilis - H. rudolfensis - H. rhodesiensis - H. cepranensis - H. georgicus - H. erectus - H. ergaster - H. heidelbergensis - H. neanderthalensis - H. floresiensis - H. sapiens idaltu - Денисов човек - H. sapiens sapiens