Арена Пула
Арена Пула се нарича амфитеатърът намиращ се в град Пула, Хърватия. Арената е единственият оцелял римски амфитеатър с четири кули и всичките три римски архитектурни ордера напълно запазени. Построена е в периода 27 г.пр.н.е. - 68 г.[1] Амфитеатърът е сред шестте най-големи оцелели Римски арени в света. Той е също и най-добре запазеният монумент от античността в Хърватия.
Арената е изобразена на хърватската банкнота от 10 куни - емисии 1993, 1995, 2001 и 2004 г.[2]
Съдържание |
[редактиране] Описание
Амфитеатърът се намира в непосредствена близост до морския залив. Екстериорните стени са изградени от варовикови скални блокове. Поради денивелацията на терена, фасадата обърната към морето е структурирана на три нива докато противоположната част е на две нива. Максималната височина е 29,40 метра. Всяко от първите две нива съдържа по 72 арковидни отвора, а най-горното трето ниво съдържа 64 правоъгълни отвора.
В планово отношение формата е елипса с дълга ос от 132,45 метра и къса ос от 105,10 метра. Арената е била с капацитет за 23 000 зрители. Каменните трибуни следват естествения наклон на терена. Самото игрище е с размери 67,95 на 41,65 метра. То е било отделено от публиката с метални решетки. Съоръжението има 15 входа. Под игрището е изграден лабиринт от коридори от които са излизали участващите гладиатори и диви животни.
Всяка от четирите кули е имала по две цистерни с ароматизирана вода, която е била разпръсквана върху зрителите за разхлаждане. Имало е възможност за покриване на част от трибуните с конзолни тенти, които са предпазвали от слънчевите лъчи.
Великолепно запазеният амфитеатър служи като отличен пример за изучаване на античните строителни техники.
[редактиране] История
Арената е построена в периода 27 г.пр.н.е. - 68 г.[1] след като Пула става регионален център на Римското управление наречен Pietas Julia. Била е разположена извън градските стени покрай Via Flavia - пътят от Пула към Аквилея и Рим.
Първоначално амфитеатърът е изграден от дърво по времето на Октавиан Август (2-14 г.). Впоследствие, по времето на Клавдий, съоръжението е заменено от малък каменен амфитеатър. През 79 г., през управлението на Веспасиан, стадионът е разширен за да може да побере провеждането на гладиаторски борби. Окончателно е завършен през 81 г. при император Тит.
През V век Император Флавий Хонорий забранява гладиаторските "игри", което води до понижаване на интереса към съоръжението. Започва разграбването му от местните жители, което е преустановено през XIII век с указ на Патриарха на Аквилея. През епохата на Средновековието, Арената се използва за рицарски турнири и провеждане на панаири и изложения. През 1585 г. Венецианският сенат предлага събарянето на амфитеатъра и изграждането му наново в района на Венеция. Предложението е отхвърлено, като днес на една от кулите може да се види паметен камък в чест на венецианския сенатор Габриеле Емо, който е бил главен опонент на идеята. Последно стадионът е използван за източник на строителен материал при полагане на основите на камбанарията на Катедралата на Пула през 1709 г.
Реставрирането на Арената се започва от Генерал Мармонт - френски губернатор на Илирийските провинции по времето на Наполеон I. Начинанието е продължено през 1816 г. от архитектът Пиетро Нобиле по поръчка на Франц I от династията на Хабсбургите.
През 1932 г. амфитеатърът е адаптиран за театрални представления, военни церемонии и публични срещи. В настоящото си състояние трибуните побират 5000 седящи зрители.
[редактиране] В наши дни
През последните десетилетия Арената е известно място за провеждане на Филмовия Фестивал на Пула, както и концерти на открито. Някои от изпълнителите гастролирали на нейната сцена са: Лучано Павароти, Андреа Бочели, Хосе Карерас, Дино Мерлин, Елтън Джон, Стинг и др.
Арената е използвана при снимките на филма Тит (1999), адаптация на Шекспировата трагедия Тит Андроник с участието на Антъни Хопкинс и Джесика Ланг.
[редактиране] Бележки и източници
[редактиране] Източници
- Turner, J., Grove Dictionary of Art, Oxford University Press, USA. New Ed edition, January 2, 1996. ISBN 0-19-517068-7.
- Mlakar, Stefan, The Amphitheatre in Pula, The Archaeological Museum of Istra, 1957.
- Džin, Kristina. Arena Pula. Zagreb, Viza MG d.o.o. Remetinečka cesta 81, Zagreb. ISBN 978-953-7422-15-8. Посетен на 2009-09-09.
[редактиране] Бележки
- ↑ а б Kristina Džin: 2009, Page 7
- ↑ Croatian National Bank. Features of Kuna Banknotes: 10 kuna (1993 issue), 10 kuna (1995 issue), 10 kuna (2001 issue) & 10 kuna (2004 issue). – Retrieved on 30 March 2009.
