Ари
Тази статия е за рода папагали. За българския певец вижте Аспарух Лешников. За селото в Южна Италия вижте Ари (Италия).
| Ари | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Lacépède, 1799 | ||||||||||||||||||||||
| Ари в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Арите (Ara) са род птици от подсемейство Неотропични папагали (Arinae). Те са най-големите птици сред папагалоподобните. Наброяват 22 вида папагали, от които днес съществуват 19 вида, а останалите 3 вида (кубинско, доминиканско и карибско ара) са изчезнали още в началото на 20 век поради изсичането на горите и търговията с пера.
Ара са доста интелигентни птици. Могат да запомнят голям брой думи и поради това и красивите си разноцветни пера, те са едни от най-скъпите животни, като цената им често е над 1500 – 2000 евро.
Ареал[редактиране | редактиране на кода]
Папагалите ара обитават Екваториалните и Тропически гори на Централна и Южна Америка. По-голямата част от видовете се срещат в басейна на Амазонка и в Гвианските блата, като много са ендемити за този район.
Като цяло папагалите Ара се срещат само на континента. Изключение правят само островите Тринидад и Сейнт Винсент, като на втория живее само един вид. В миналото и на другите Антилски острови са се срещали Ари и това са трите изчезнали вида – Кубинско, Доминиканско и Карибско ара, които до началото на 20 век са се срещали в Куба, Хаити, Доминиканската република и някои от Малките Антили, но са изчезнали вследствие на унищожението на горите и търговията с пера в тези страни.
Повечето видове обитават Екваториалните гори, но има и видове, които се срещат в саваните.
Външен вид[редактиране | редактиране на кода]
Арите са най-големите папагали на света. Най-големият им представител е Хиацинтовата ара, която достига дължина 1 метър от главата до опашката. Изключително рядък и застрашен вид. Популацията му наброява едва 300 птици, а цената им на черно достига 15 000 евро. Може би най-типично за папагалите ара е тяхното ярко оперение, което се различава при отделните видове. В украсата на перата им преобладават червени, зелени, сини, жълти и оранжеви краски. Липсва ясно изразен полов диморфизъм, оперението е еднакво при мъжките и женските индивиди. Типичен за арите е масивният и тежък клюн, който е извит дъговидно, като горната му част е по-тънка и заострена, а долната по-масивна и широка.
Менюто им включва различни семена и плодове-царевица, слънчоглед, орехи, фъстъци, череши и грозде (в домашни условия) Добре е да се спомене, че в България има няколко частни ферми, в които успешно се размножават някои видове Ара, най-вече синьо-жълта и зеленокрила.
Дълголетни птици[редактиране | редактиране на кода]
Папагалите ара са едни от най-дълголетните не само сред птиците, а и в животинския свят . Някои видове могат да живеят над 70 – 90 години. Поради това тези папагали са обект на изследване от страна на учените, които се опитват да разберат причината, поради която ара живеят толкова дълго, тъй като геномът им е по-малък в сравнение с този на други дълголетни животни. Тайната на дълголетието при птиците не е известна.
Видове ара[редактиране | редактиране на кода]
Днес съществуват 17 вида ара. В миналото са били 22, но 5 вида са изчезнали.
- род Anodorhynchus – Хиацинтови ари[1]
- Хиацинтов ара – Anodorhynchus hyacinthinus
- Ара Леара – Anodorhynchus leari
- Сив ара – Anodorhynchus glaucus
- род Cyanopsitta
- Ара на Спикс, спиксов ара – Cyanopsitta spixii
- род Ara
- Синьо-жълт ара – Ara ararauna
- Синьочел ара – Ara glaucogularis
- Зелен ара, военен ара – Ara militaris
- Голям зелен ара, жълто-зелен ара – Ara ambiguus
- Червен ара – Ara macao
- Червено-син ара – Ara chloroptera
- Червеночел ара, червеноух ара – Ara rubrogenys
- Гвиански ара (Ara severa)
- †Доминиканско ара (Ara atwoodi)
- †Гваделупски ара (Ara guadeloupensis)
- †Кубинско червено ара (Ara tricolor)
- †Зелено-жълт ара (Ara erythrocephala)
- †Ямайски червен ара (Ara gossei)
- род Orthopsittaca
- Тъмнозелен ара – Orthopsittaca manilata
- род Primolius
- Синьоглав ара – Primolius couloni
- Син ара – Primolius maracana
- Златен ара – Primolius auricollis
- род Diopsittaca
- Малък гвиански ара – Diopsittaca nobilis
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ррегламент (ЕС) № 709/2010 от 22 юли 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях. Официален вестник на Европейския съюз, 12.8.2010 г. (pdf)