Арийски параграф
Арийският параграф (семантика: положение от арийския произход) е правило въз основа на което в обществени организации, корпорации и частни нестопански сдружения се възбранява членуването, респективно участието на неарийци, основно на евреи.[1]
За първи път понятието е документирано в програмата на австрийския националистически лидер и изявен антисемит Георг фон Шенер от 1882 г., макар да е формулирано като такова още в 1878 г. по настояване на Рудолф Колиско за членовете на виенското академично братство „Либертас“.[2]
В Царство България до приемането на Закона за защита на нацията е приемано за редно, без да е предписано законово, евреи рядко и трудно да проникват до армията /офицерството/; съдийството, особено висшето, както и до професурата, респективно - до науката. [3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Die Vorgeschichte des arischen Ahnenpasses. In: Vorgeschichte und Folgen des arischen Ahnenpasses: Zur Geschichte der Genealogie im 20. Jahrhundert. Neustadt an der Orla: Arnshaugk, 2013, S. 12-40, ISBN 978-3-944064-11-6.
- ↑ Michael Wladika: Hitlers Vätergeneration. Böhlau, Wien 2005, S. 50.
- ↑ Кацаров, Константин. 60 години живяна история, стр. 617. ИК „Прозорец“, 1970, швейцарско издание.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Christian Zentner, Friedemann Bedürftig (1991). The Encyclopedia of the Third Reich. Macmillan, New York. ISBN 0-02-897502-2