Арикемис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Арикемис
Ariquemes
Знаме    Герб
"Щастлив град"
Бразилия
Red pog.png
Арикемис
Рондония
Страна Флаг на Бразилия Бразилия
Щат Рондония
кантон= Източна Рондония
Микрорегион Арикемис
Площ 4426.558 km²
Надм. височина 142 m
Население 91570 души
20,7 души/km²
Кмет Марсио Рапозо (PMDB)
Основаване 21 септември 1977 г. (1977-09-21) (36 г.)

Арикемис (на португалски: Ariquemes) е град — община в централно-северната част на бразилския щат Рондония. Общината е част от икономико-статистическия микрорегион Арикемис, мезорегион Източна Рондония. Населението на общината към 2011 г. е 91 570 души, а територията е 4 427 km² (20,7 д./km²).

Името Арикемис е в чест на индианското племе Arikeme, коренните жители в региона. Те говорят тчапакура, език спадащ към лингвистичния клон тупи. С времето племето изчезва, но оставя името си в историята на града.

Общината е основана на 21 септември 1977 г.

История[редактиране | edit source]

В края на 18 век районът на долината Жамари, в която израства бъдещият град Арикемис, е познат с изобилието му на местни култури, конкретно какао и каучук. По това време в местността живеят индианци и работниците в каучуковите плантации, главно в плантацията Папагайос. В тези години Амазонията е все още непозната.

Заселването на долината Жамари става около 1900 г. Периодът се характеризира със силна миграция на т.нар. северняци (бразилци от северните щати), търсещи работа в каучуковите плантации, с особен акцент през периода познат като първата каучукова треска и с построяването през 1909 на телеграфна линия от Куяба до Санто Антонио до Рио Мадейра, доста сложно начинание, и чиято експедиция е ръководена от изследователя Кандидо Рондон, в третото му пътуване до Амазонията.

През 1915, регионът е демаркиран с Резолюция № 735, от 6 октомври, и наречен 3-ти общински окръг на Санто Антонио до Рио Мадейра.

Демографски прираст[редактиране | edit source]

С увеличението на производството на каучук в Малайзия, амазонските плантации изпадат в загуби, възстановявайки се за кратко с началото на Втората световна война през 1939 г., когато Алианса губи достъп до азиатските плантации. По този начин Амазонията е „въведена“ в конфликта, а периодът става известен като втора каучукова треска и оставя отпечатък върху всички съществуващи плантации, главно с привличането на нови имигранти от севера.

На територията на Арикемис през първата и втора каучукова треска има няколко каучукови плантации. По-голямата тогава е Папагайос, но има и много други, сред тях Монти Кристо, Рекрейо, Рио Бранко, Масангана, Нова Вида, Гуарани, Кажазейра, Сао Карлос, Сетента и Жару. По сведения на войници, работещи в плантациите и живеещи в Арикемис и Жару, всяка зона има свой собственик, който в повечето случаи отдава под наем плантациите.

На 13 септември 1943, президентът Жетулио Варгас, чрез Наредба-закон № 5912, създава Федералната територия Гуапоре и регионът става част от община Порто Вельо, със статут на окръг. Насърчавани от Федералното правителство, се наблюдава голям приток на имигранти, заети в каучуковата индустрия. С края на войната спада интересът към амазонския каучук.

През 1958 се откриват залежи на каситерит, калаена руда, с което се привличат нови имигранти от цялата страна, търсещи работа в минното дело. Много от тях се настаняват близо до аеродрума, откъдето изнасят голяма част от минното производство.

През февруари 1960, президентът Жуселину Кубичек, след съгласуване с Националното управление на пътищата (DNER), определят построяването на път, днес познат като BR-364.

На 15 април 1970, Министерството на мините и енергията издава наредба с която забранява ръчния добив на калаена руда или каситерит, с аргумент че е вредно за здравето, като се разрешава механизираният добив, посредством предприятия. С това Арикемис губи позициите на град предлагащ добри икономически условия и се превръща в междинна спирка по междущатския път BR-364.


През 1972, започват проучванията на INCRA (Националния институт за колонизация и аграрна реформа) в предварително отчуждени зони за настанителните проекти „Бурарейро“ и „Марешал Дутра“. От 1975 г. са настанени новите жители. Прирастът на населението изпитва значително увеличение и включва съвместни действия на INCRA, Териториалното управление и Община Порто Вельо в създаването на градското планиране с оглед на по-рационално и планирано заселване на района.

Тогавашният кмет на Порто Вельо, Антонио Карлос Кабрал премества окръжния център, намираща се първоначално край река Жамари, днес квартал Марешал Рондон, в друга зона, близо до междущатския път BR-364, където е основан новопланираният град, поделен на сектори: Институсионал, Индустриал, Комерсиал (търговски) и Резиденсиал (жилищен).

На 11 февруари 1976 е отсечено първото дърво за построяването на Нова Арикемис. Селцето тогава е преименувано на Вила Веля (Старо Село). В първите години се правят опити за премахването му, с оглед построяването на новия път BR-364, който по план го „разполовява“ на две. Въпреки опитите, селцето стои и до ден днешен. Сред жителите му все още могат да се намерят някои от онези първенци имигранти и наследниците им от втората каучукова треска, както и останки от телеграфния пост, превръщайки се в своеобразен спомен от онази епоха.

Еманципации[редактиране | edit source]

На 11 октомври 1977 г., на основание закон № 6448, Арикемис получава статут на независима община (град), влизайки в сила на 21 ноември. Чрез закон № 6921, от 16 юни 1981, Арикемис отстъпва част от територията си за създаването на град Жару, а през 1988, чрез закон № 198 от 11 май, отново отстъпва земя за бъдещия Машадиньо д'Оести. Впоследствие, със законите № 364, 374, 375, 376 и 378 от 13 февруари 1992 г., последователно се отделят: Жамари (дн. Итапуан до Оести), Какауландия, Алто Параизо, Рио Креспо и Монти Негро.

География[редактиране | edit source]

Градът се намира на 09º54'48" ю.ш. и на 63º02'27" з.д. и има средна надморска височина 142 m. По оценка от 2011 г., населението възлиза на 91 570 души.

Територията на общината е 4 427 km². Намира се в централно-северната част на щата, на 203 km от щатската столица Порто Вельо.

Хидрография[редактиране | edit source]

През града протичат две по-важни реки — Жамари, която доставя вода на Арикемис и Канаан; има също и други по-малки реки и потоци, които пресичат секторите 2,5,6,7, Жардин Америка и др.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът на Арикемис, според класификацията на Кьопен е подобен на останалите градове в Рондония — екваториален, доста топъл и влажен, съчетано със сух период, който може да трае около два-три месеца през годината.

Арикемис
Климатограма
Я Ф М А М Ю Ю А С О Н Д
 
 
313
 
30
22
 
 
309
 
29
22
 
 
313
 
29
22
 
 
214
 
31
22
 
 
107
 
31
20
 
 
26
 
30
18
 
 
13
 
32
17
 
 
26
 
33
18
 
 
111
 
33
20
 
 
196
 
33
21
 
 
237
 
31
22
 
 
253
 
31
22
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm

Администрация[редактиране | edit source]

След дългогодишно лошо управление, Арикемис изпитва сериозни проблеми в градската инфраструктура, чистотата, занемарено благоустройство и липса на поддръжка в първоначалното планиране на града.

Въпреки това, заедно с тези недостатъци има големи инвестиции от частния сектор. В града има отлични жилищни сгради и модерни магазини.

С новата администрация на града, се наблюдава „бум“ в икономиката, основан на публично-частните партньорства.

Икономика[редактиране | edit source]

Икономика на Арикемис по сектори[1]
Земеделие
15,4%
Промишленост
19,8%
Услуги
64,8%

Отскоро, Арикемис, Вилена и Порто Вельо са включени в класацията на списанието „Pequenas Empresas & Grandes Negócios“ сред 25 най-добри града на Бразилия за правене на бизнес. Арикемис е сочен като първият вътрешен град на страната с най-високи държавни приходи. По данни на IBGE, вторичният и третичния сектор заемат съответно 64,8% и 19,8% в икономиката на града. Трябва да се отбележи и делът на селското стопанство, който макар да е най-малък (15%), се отличава с производството на кафе, какао, гуарана и зърнени храни. На територията на общината се намират редица предприятия, даващи работни места на значителна част от населението, надвишаващо 90 хил. жители.

Брутният вътрешен продукт на града е R$ 1.005.152,00, а на глава от населението е R$ 11.883,90.[2]

Инфраструктура[редактиране | edit source]

Здравеопазване[редактиране | edit source]

В Арикемис има редица медицински заведения, една регионална държавна болница и други частни:

  • Регионална болница - държавна
  • Детска болница - държавна
  • Болница Бон Жезус - частна
  • Болница Сао Жозе - частна
  • Болница Монти Синай - частна
  • Болница Сао Франсиско - частна
  • Болница Карлос Шагас - частна

Образование[редактиране | edit source]

Общината разполага с редица общински, щатски и федерални образователни институции и училища, над 20 за основно и средно образование (гимназии) и със следните висши учебни заведения:

  • Федерален университет на Рондония (UNIR) - държавен
  • Федералния институт по наука и технология на Рондония - държавен
  • Интегрирани факултети на Арикемис (FIAR) - частен
  • Асоциирани факултети на Арикемис (FAAR) - частен
  • Факултети по образование и околна среда (FAEMA) - частен

Транспорт[редактиране | edit source]

Арикемис няма система за масов транспорт, разполага единствено с мото-таксита и таксита. Към момента е във фаза проучване пускането на автобуси по обиколен маршрут. Засега единствено се движи един рейс на общината за превозване на хора с увреждания, възрастни и др.

Летище

Градът разполага с летище само за частни и учебни полети на малки самолети. Пистата е павирана и в непосредствена близост до центъра на града.

Пътища

Основна пътна артерия на града е междущатския път BR-364, свързващ Арикемис с южната част на Бразилия.

Други по-важни пътища са щатските RO-001 и RO-421.

Комуникации[редактиране | edit source]

Телевизии
Радиостанции
  • Verde Amazônia FM
  • Clube Cidade FM
  • Rádio Rondônia AM
  • Rádio Ariquemes AM (Първата радиостанция на града, пусната на 12 август 1982)
Преса

Съществуват няколко печатни и онлайн издания (всекидневни и седмични). Основният печатен орган на града е вестник Jornal Nossa Folha.

Туризъм[редактиране | edit source]

Моторна лодка „воадейра“
  • Водопад Десковадо (Cachoeira Descovado): Един от начините за достъп е с моторна лодка (порт. воадейра); тръгва се от района на моста над река Канаан, като маршрутът трае около 20 минути. През това време туристът има възможност да наблюдава разнообразната фауна, представена от птици, костенурки, и др. както и местната флора по крайбрежната ивица и плажовете, които „изникват“ със спадането на нивото на водите от месец май нататък. Водопадът е един от най-забележителните в щата Рондония, въпреки че не е много известен. В района могат да се видят и полузаличените пътеки от времето на каучуковата треска, използвани за пренасянето на суровината до корабите, единствено транспортно средство по това време. След водопада водата образува плаж, предпочитано място за къмпинг от местните жители.
  • Река Куатро Кашоейрас (Rio Quatro Cachoeiras, в превод, четири водопада): достига се по междущатския път BR-364, на 19 km в посока Жару, първо отклонение надясно, след това четири километра направо. Така се стига до първия от четирите водопада. В района има бар, който работи всекидневно. Има зона за къмпинг и риболов. Спускайки се покрай реката има няколко бързея и по-дълбоки места, а в по-голямата част на брега има плажове и гори.
  • Водопад Монти Кристо (Cachoeira Monte Cristo): намира се на р. Жамари. Достига се по междущатския път BR-364, от Арикемис в посока Порто Вельо, след поста на Пътната федерална полиция, около 500 m наляво. Районът е частна собсвеност, поради което е необходимо разрешение за достъп. Също може да се достигне с кораб. Има възможност за практикуването на спортен риболов, тъй като има различни видове риби между които Auxis thazard, Cichla, пираня и др. Поради променливата дълбочина и бързеите, не се препоръчва къпането в реката.
  • Курорт Батистао (Balneário Batistão): намира се на река Бранко, достига се по щатския път RO-257, на 9 km от Арикемис в посока Машадиньо д'Оести, на входа на EMARC (Селскостопанско училище). За посещения трябва да се поиска предварително разрешение от дирекцията на училището, тъй като районът принадлежи на институцията. Обхваща територия от около 250 ha местни гори. Има няколко пътеки и сравнително голям брой каталогирани дървета. Освен водопад, атракция представлява и фауната, представена от птици и диви животни. До водопада се достига по пътека, дълга около 500 m.

Култура и спорт[редактиране | edit source]

Арикемис разполага с инфраструктура за практикуването на различни видове спорт, като фитнес зали и покрити игрища и кортове в повечето квартали.

Във футбола, ФК Арикемис (Ariquemes FC) е два пъти шампион на щата. След няколко години без значителни прояви, през 2007 излиза от втората дивизия и се класифицира в първата щатска дивизия на Рондония. ФК Арикемис е финалист на Шампионата на Рондония през 2011 г.

Основните зони за отдих и развлечение в града се намират на бул. Канаан (Avenida Canaã) с доста ресторанти и заведения за бързо хранене от типа ланшонетис. Арикемис също разполага с нощни клубове, кашасарии (от кашаса, националната алкохолна напитка) кина, боулинг зали и дискотеки.

В средата на годината, обикновено в края на юли се чества в Парка на изложбите „Експоари“, с различни шоута и концерти.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Източник: IBGE
  2. IBGE. Produto Interno Bruto dos Municípios 2004-2008. // Посетен на 12 de maio de 2011.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]