Ариле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ариле
Ариље
Главната улица
Главната улица
Ариле (Сърбия)
Red pog.png
Ариле
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Регион Сръбска Морава
Окръг Златиборски окръг
Надм. височина 350 m
Ариле в Общомедия

Ариле (на сръбски: Ариље), срещано и като Арилие, е град в Сърбия. Населението му е 6762 жители (2011 г.), а площта на цялата община е 349 кв км. Намира се в часова зона UTC+1. Пощенският му код е 31230, телефонния +381 31, а МПС кода е UE.

Ариле е град в югозападна Сърбия, който приспада към т.нар. ужички край. Той се намира на 350 m надморска височина на пътя от Пожега към Иваница по поречието на река Голийска Моравица или както е историческото ѝ име - Сръбска Морава.

Ариле се споменава като селище още от втората половина на 10 век.

След присъединяването на средновековните сръбски земи към Византия от император Мануил I Комнин през 1162 г. (даже кралство Унгария се признава за византийско васал, а тези земи от т.нар. ужички край с останалите влезли по-сетне в земята на Войновичи) арилското поречие влязло в разпореждане на жупан Срацимир Завидович.

Свети Сава Сръбски още с поредното начало на християнизацията на сръбските земи през 1219 г. прави тукашния Арински манастир средище на новообразуваната моравишка епископия. През 1296 г. сръбският крал Стефан Драгутин, т.е. кралят на средновековното сръбско кралство, издига в Ариле Църква на Свети Ахил като своя задужбина.

След края на Голямата турска война с последвалото я Голямо сръбско преселение, този край останал безлюден, а местните сърби се поселили по военната граница и станали шайкачи. По тези места се поселило ново население - т.нар. ерци от Бърдата и херцеговинските карстови чукари.

На 23 октомври 1880 г. княз Милан Обренович прогласява Ариле за варошица, т.е. на български - паланка.

През 1943 г. в района на Ариле са избити от засада от т.нар. югославска армия в отечеството български войници от състава на Двадесет и четвърта пехотна дивизия. Предходно Ариле заедно с Иваница влиза в състава на т.нар. Ужичка република.

На 11 април 1943 г. край Ариле са убити от засада:

  1. Тихомир Петров Апостолов на 23 години от село Филиповци, Трънско;
  2. Димитър Йорданов Млачев на 22 години от Щип;
  3. Петко Тодоров Колясов на 37 години от София;
  4. Гроздан Томев Анев на 34 години от село Сгледници, Софийско.

Към 10 часа местно време на гарата в Ужичка Пожега четиримата български военнослужещи се казват на автобуса за Иваница през Ариле и на километър и половина след Ариле са свалени от очакващите в засада сръбски четници на Дража Михайлович, начело с провъзгласения капитан Милутин Янкович. В завързалата се схватка невъоръжените български военнослужещи не могат да се противопоставят на провъзхождащия ги противник и по стар гръцко-сръбски обичай, на убитите са извадени очите.

Източници[редактиране | edit source]