Ариман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ангра Майню, срещащ се още и като Ариман и Ахриман (на староперсийски: Ahriya mainyus, а в "Авестата": añhro-mainyus, т. е. «всеунищожаващ дух») е бог, глава на силите на злото, тъмнината и смъртта в персийската митология, основа на зороастризма, изявяващ се като главен противник на Ахура Мазда (Ормузд).

Описание и характеристика[редактиране | edit source]

Ангра Майню е зъл и гневен дух, дух на отрицанието и бесовете. Чрез него възниква, и от него е покровителствано злото, носител на мрак, хаос, страдание и смърт. Описан е в митологични текстове като “близнак” или “астрален близнак” на Ахура Мазда, по съществото си той е апостат на Спента Майню (Свят Дух), т. е. на творческата ипостас на Ахура Мазда. Митологията сочи появата му преди съвторението на света, като пустота го отделя от Ахура Мазда, оставяки го независим от безкрайно благия Бог. Свободен е по подобие на благите същества, произлезли от Ахура Мазда, също както е свободен в избора си и всеки носител на зороастрийската религия (виж екзистенциализъм).

Благодарение на него са породени всички злини, грехове и вредни същества - смъртта, зимата, магьосничеството, отровните растения, влечуги и насекоми и т.н. С неговите усилия светът е разделен на два лагера - на доброто и на злото. Деянията му в "Авестата" се обозначават най-общо с термина "не-живот". Ангра Майню не действа сам - на него са подчинени демоничните сили (духове и демони) на злото (т. нар. деви), с чиято помощ той се противопоставя на всяко добро дело на Ахура Мазда със свое противоположно, отрицателно по характер. Той погубва първия човек Гайомарт; изпраща потоп на земята, за да попречи на Ахура Мазда; в зороастрийската версия вече на Митра, а Ариман убива изначалния бик, символ на плодородието, чрез отравяне. Налице е преосмисляне на земеделската семантика в древния мит. В зороастрийския вариант Ариман използва скорпиона и змията, възприети вече като символи на злото, да отровят семето и кръвта на бика, като по този начин да се увреди неговата потентност. Това трябва да попречи на природното възраждане на животните и растителността; Ариман създава демона Друдж - божество-персонификация на лъжата, коварството и измамата, с чиято помощ се опитва да убие или изкуси Заратустра, и т.н.

Значение, място и роля в пантеона на персийските богове[редактиране | edit source]

Митологичните текстове говорят за примордиална битка на Ахура Мазда заедно със създадените от него преди сътворението на света Амеша Спенти срещу Ангра Майню в сфера чисто духовна, преди обличането на творението в телесност. По време на творението злият дух остава бездеен. А след осъществяването на творението от Ахура Мазда, Ангра Майню, лишен от всезнанието, присъщо на благия бог, мисли, че върши добро, но се заблуждава. Той не е в състояние да осъществи себе си чрез телесния облик на творението и единственото, на което се оказва способен, е да паразитира върху сътвореното, да причини не-живот, да внедри в сътвореното небитие, смърт.

Представата за съвечното съпътстване и едновремешно съществуване на Ангра Майню с Ахура Мазда е продукт на късни митологични версии, подсилени от зурванизма, за изначални духове близнаци. Напълно в духа на строгите теологични и философски възгледи за непроницаемост на злото, за невъзможност то да бъде осмислено, да бъде разумно оправдано и така да бъде утвърдено като съществуващо, Ангра Майню е с непрояснен произход, а доколкото е несъвършен и незнаещ, остава само с функциите на отрицание спрямо вече утвърденото. Според митологичните възгледи той убива първосътворения човек и първосътворения бик (но от семето им се раждат множество хора и много полезни за хората животни), съвършенството на първия огън накърнява с дим, руши небесната твърд, превръща част от земята в пустиня, повечето вода прави солена, а растението изсушава. В ерата на разделението бива окончателно отделен заедно с подчинените му деви от всичко добро и унищожен. Времето на неговото противодействие спрямо доброто, светлината и живота е ерата на смешението. Злото, персонифицирано главно от Ангра Майню, намира израз и в покровителстваните от него друджи (заблудата и хаоса) и деви, и не е съвечно на доброто. В това отношение зороастризмът не допуска дуализъм, т.е. вярата в победата на доброто над злото ще възстържествува и Ариман ще бъде победен. Оттук произтича и есхатологичната нагласа и характеристика на зороастрийската религия.

Ангра Майню и злите демони и сили[редактиране | edit source]

Даева или в по-късен вариант дева съответства на санскритското „дева“. Девите са нечисти сили в зороастризма, поради което получават негативно значение. Възприема/т се като демон, защитник на онези, които извършват насилие над живите същества – на водещите войни за заграбване на земи и добитък. Даевите са под върховенството на гневния Ангра Майню. Те са зли сили и според веровите принципи са “мерзки, вредоносни, не-ашовски, злокознени, най-лъжливите, ...най-вредните за всички същества” (Ясна 12: 4). Като даеви се споменават например Ака Мана (Зла Мисъл), Бути (внушаващ идолопоклонничество), Аешма (причиняващ гняв), Джахика (Блудница, тласкаща към блудство). Всичко девовско противостои на ахуровското и зороастриецът с клетва се отрича от девите и от техните помощници. Девите произхождат от съседната на Персия - Индия, макар Ариман да е отъждествяван със степните и пустинни номадски съседи.

Друдж означава лъжа, заблуда, хаотичност. Противоположността на аша се смята за възникнала чрез Ангра Майню поради невсезнанието му. Друджите са зли сили, в митологичните представи персонализирани, които паразитират върху всичко сътворено от Ахура Мазда.

Ангра Майню в сравнителното религиознание [1][редактиране | edit source]

Като част от култа към Митра, под името Ариманиус (Арейманиос) е почитан и като бог в Древния Рим. Този "Деус Ариманиус" няма общо с отрицателния морален полюс в зороастризма Ариман, поради историческото развитие на Парсизма и сравнително ранната му заемка на запад. Неговият култ е ориентиран към корените на друга религия от иранския свят - космичната религия на Бога на времето и съдбата Зерван-Акарана, в чийто генезис древноиранските митологични мотиви са надстроени с по-близките географски и по-раншни месопотамски астрални представи и наука.

С началото на римско-персийските войни и особено след влизането на Помпей Велики в Светая Светих, римските легиони взаимстват древните близкоизточни култове от основния си противник. В периода на империята се налага императорския култ, заменен след откриването на Животворния кръст от християнството. Християнството ясно възприема дуализма от парсизма, като Бог Син е роден в деня на Митра от дева Мария - виж и непорочно зачатие. Образът на Ангра Майню преминава на запад в Сатана, както и този на Ахура Мазда - в свети Георги. Завръзката между парсизма и християнството е явна, както и между парсизма и юдаизма. Поради отклонения от естеството при юдаизма след потушаване на еврейските въстания срещу римската власт, останали две секти - юдео-християни и фарисеи, като вторите са в основата на религията (виж и антиюдаизъм). Йоан Златоуст окончателно анатемосал юдеиската ерес от амвона със своите знаменити проповеди срещу юдеите, оприличавайки ги на следовници на злия персийски дух от античността.

Третата и световна религия произлязла от зороастризма днес е мъртва - манихейството.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Токарев, Сергей. Религията в историята на народите, Парсизъм, юдаизъм, християнство. Народна младеж, 1983, София.

Вижте също[редактиране | edit source]