Аристотелис Захос
| Аристотелис Захос Αριστοτέλης Ζάχος | |
| гръцки архитект | |
 Портрет от Евангелос Йоанидис, 1930 г. | |
| Роден |
1871 г.
|
|---|---|
| Починал | 1939 г.
|
| Националност |  Гърция |
| Учил в | Битолска гръцка гимназия Мюнхенски университет Щутгартски университет |
| Аристотелис Захос в Общомедия | |
Аристотелис Захос (на гръцки: Αριστοτέλης Ζάχος) е виден гръцки архитект от XIX и първата половина на XX век. Захос е автор на множество частни и обществени постройки и е смятан за човека върнал гръцкия характер на новата гръцка архитектура.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Захос е роден в 1871 година или в Костур,[1] или във Велес[2][3], Османска империя, в семейството на гимназиалния учител Атанасиос Захос от Сятища.[1] Чичо му Аргириос Захос е виден общественик.[4] Завършва гръцката гимназия Битоля, след което заминава за Германия и учи архитектура в три от най-известните университета – в Мюнхен, Щутгарт и Карлсруе. Там учители са му водещи германски архитекти и теоретици като Фридрих фон Тиерш (1852 – 1921), Карл Шефер (1844 – 1908) и Йозеф Дурм (1837 – 1919). В 1897 година прекъсва следването си и се записва доброволец в избухналата Гръцко-турска война. След гръцкия разгром се връща в Германия и става асистент на Йозеф Дурм в Карлсруе и работи с него върху много известни сгради. Заради професионалните си ангажименти Захос не успява да завърши архитектура. В 1905 година се връща в Гърция, но започва да се занимава с архитектура едва в 1913 година. В 1911 година публикува революционната статия „Народна архитектура“ в списанието „Калитехнис“ на Герасимос Вокос, в която оспорва гръцкия характер на неокласицизма. От 1913 година Захос работи върху градоустройствения план на Солун. От 1915 до 1917 е начело на техническата служба в общината в Атина. Захос изработва и градоустройствените планове в Триполи и Митилини.
По време на Националната схизма Захос, който има германско образование, подкрепя прогерманската монархическа фракция.[5]
В 1918 година на Захос е възложена реставрацията на изгорялата при Големия пожар през 1917 година базилика „Свети Димитър“ в Солун. За тази му работа в 1931 година Атинската академия го награждава с най-висок медал.
Повечето от новопостроените от Захос частни и публични сгради са във византийски стил.[6][7]
Умира през 1939 година в Атина на 68-годишна възраст.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Сред забележителните сгради на Захос са:
- Катедралата „Свети Димитър“ в Сятища (1911), заедно с Емануил Маламас[8]
- Домът на Ангелики Хадзимихали в атинския квартал Плака, днес Център на фолклор на дем Атина (1924)
- Превръщането в музей на къщата на Дионисиос Лувердос в Атина (1925)
- Три големи храма във Волос – „Свети Николай“, „Св. св. Константин и Елена“, „Преображение Господне“ (1927 – 1928)
- Превръщането на Двореца Илисион в Атина във Византийски музей (1930)
- Много сгради в Янина – Академията, Централната банка и други
- Църквата „Свети Стилиан“ в Солун
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
- Произведения на Захос
-
„Свети Димитър“ в Сятища -
„Св. св. Константин и Елена“ във Волос -
Къща Ангелики Хадзимихали в Атина
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Λόγιοι και επιστήμονες της Τουρκοκρατίας (μέρος 4ο) // Ιστορικά Καστοριάς, 13 април 2014. Посетен на 27 юли 2014.
- ↑ Ζάχος Αριστοτέλης, архив на оригинала от 5 декември 2018, https://web.archive.org/web/20181205003546/http://www.imma.edu.gr/macher/hm/hm_main.php?el%2FEC.3.1.3.1b.html, посетен на 12 февруари 2021
- ↑ Η Θεσσαλονίκη μέσα από το φακό του Αριστοτέλη Ζάχου 1912 – 1917, Αθήνα, Μουσείο Μπενάκη και ΕΛΙΑ, 2002., архив на оригинала от 8 август 2014, https://web.archive.org/web/20140808124824/http://www.imma.edu.gr/macher/lit/02.html, посетен на 1 януари 2013
- ↑ Η οικογένεια του Αθανασίου Ζάχου δασκάλου της Αστικής Σχολής Χώρας // Siatistanews.gr. Посетен на 23 септември 2016.
- ↑ Ιερός Ναός προς τιμήν του Αγίου Μεγαλομάρτυρος Δημητρίου // Siatista.gr. Архивиран от оригинала на 2016-09-23. Посетен на 23 септември 2016.
- ↑ „Ο αρχιτέκτονας Αριστοτέλης Ζάχος (Καστοριά 1871-Αθήνα 1939)“ – Περίληψη σχετικής ανακοίνωσης της Ελένης Φεσσά–Εμμανουήλ στο Διήμερο Επιστημονικό Συμπόσιο „Οι αρχιτέκτονες του Βόλου – Συμβολές στην ευρωπαϊκή αρχιτεκτονική“, Βόλος, 14 – 15 Νοεμβρίου 1997.
- ↑ „Σε παράλληλες πορείες: Οι „εμψυχωτές“ του ελληνικού αστικού τοπίου μεταξύ των δύο πολέμων“ – Βιβλιοκριτική του Αντρέα Γιακουμακάτου για βιβλίο των Φεσσά και Μαρμαρά· στην εφημερίδα Το Βήμα, 26 Φεβρουαρίου 2006.
- ↑ Ιερός Ναός Αγίου Νικολάου // Σιάτιστα Info. Архивиран от оригинала на 2016-09-23. Посетен на 27 май 2014 г.
