Аричис II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Аричис.

Tremissis на Аричис II
Руини от „Кастел Аделчис“ в Салерно

Аричис II (на латински: Arichis II.; Harichis, Arechis, Arechi, Aregis, Aretchis, Aragisus; * 734; † 26 август 787) е херцог на Херцогство Беневенто от 758 до 787 и през 774 г. princeps на лангобардите в Юга.

Той е син на Аричис, който е третият син на Ромуалд I от Беневенто и Ита. Има сестра, която прави през 774 г. първата игуменка на подарения от него манастарир „Света София“ (Chiesa di Santa Sofia) в Беневенто.

Женен е за Аделперга, дъщеря на лангобардския крал Дезидерий и съпругата му Анса. Аричис и Аделперга имат пет деца:

  • Ромуалд (* 761/762; † 21 юли 787)
  • Гримоалд III (* 773; † април 806), последва баща си на трона като dux gentis Langobardorum
  • Гизулф (*?; † 806)
  • Теодерада (*?; † 788)
  • Аделчиза (* 773; † 817), игуменка на San Salvatore d´Alife

През 758 г. крал Дезидерий навлиза в Сполето и прогонва dux Албоин. Dux Лиутпранд бяга в Отранто и Дезидерий поставя Аричис на престола като dux и го омъжва го за дъщеря си. Аделперга е придружена до Беневенто от учителя си Павел Дякон.

През 774 г. Карл Велики завладява Лангобардското царство. Аричис II се съюзява с него, получава титлата princeps и управлява самостоятелно с кралска власт.

Аричис построява замък в Салерно. Аделперга и Аричис подаряват църквата „Санта София“ в Беневенто.

Аричис умира на 26 август 787 г. и е погребан в катедралата на Салерно. Аделперга е няколко месеца регентин. Неговият син Гримоалд III се качва на трона в началото на 788 г. и става херцог на Беневенто и Салерно.

Източници[редактиране | edit source]

  • Einhard: Vita Caroli Magni
  • Italy, Emperors & Kings
  • Paolo Delogu: Lombard and Carolingian Italy. In: Rosamond McKitterick (Hrsg.): The New Cambridge Medieval History. Bd. 2. Cambridge 1995
  • Jörg Jarnut: Geschichte der Langobarden. Kohlhammer, Stuttgart 1982, ISBN 3-17007515-2.
  • Wilfried Menghin: Die Langobarden. Archäologie und Geschichte. Theiss-Verlag, Stuttgart 1985, ISBN 978-3-8062-0364-4.

Външни препратки[редактиране | edit source]