Аркадий

За името Аркадий виж Аркадий (име).

Аркадий
Император на Източната Римска империя
Бюст на Аркадий
Лични данни
Управление	януари 383 — 395 (август при баща си); 395 — 1 май 408 (император на изток, докато брат му Хонорий е император на запад)
Роден	377/8
Починал	1 май 408
Предшественик	Теодосий I
Наследник	Теодосий II
Семейство
Брак	Елия Евдоксия
Династия	Теодосиева
Баща	Теодосий I
Майка	Елия Флацила

Флавий Аркадий (на латински: Flavius Arcadius) (377/378–1 май 408) е император на източната половина на Римската империя от 395 до смъртта си.

Аркадий е по-големият син на Теодосий I и Елия Флацила и брат на Хонорий, който става император на Западната Римска империя. Аркадий получава титлата август от баща си през януари 383. По-малкият му брат също е обявен за август през 393. След като Теодосий І Велики умира в 395 г. Римската империя е разделена окончателно и за последен път - Аркадий получава източната част, а Хонорий западната.

Малолетния Хонорий е манипулиран от римския magister militum с вандалски произход – Флавий Стилихон, докато Аркадий попада под влиянието на един от своите министри — галският благородник Руфин.

През 395-400 г. един от вестготските предводители, Аларих, вдига въстание на федератите срещу империята и няколко години плячкосва Тракия, Илирия и Гърция, след което се насочва към Италия. Изправен пред тази заплаха Руфин отказва военно съдействие със западният регент Стилихон, опасявайки се от неговите амбиции да контролира и двамата императори. По нареждане на Руфин войските на източната империя са отзовани в Константинопол, вместо да се бият с врага, но това ги настройва зле и води до свалянето и убийството на сановника от готските наемници на Гаинас през 395 година. Във всеки случай новият съветник на Аркадий — дворцовия евнух Евтропий, просто заема мястото на Руфин като скритата зад източния трон сила. Той дори става командващ армията (magister militum) и получава длъжността консул — нещо недопустимо дотогава за един евнух, но опитите му да усмири вилнеещите готи са напразни и те няколко пъти обсаждат столицата.

Същевременно, Гаинас успява да осигури подкрепата на повечето готски войски и застава начело на бунт срещу императора. Аркадий е принуден да приеме готите в Константинопол и да обяви Гаинас за новия magister militum през 399 година. Присъствието на варварите-ариани в града предизвиква масов народен бунт, в който са убити около 7 хиляди готски наемници. С помощта на друг готски военачалник — Фравита, Гаинас и неговите войници са изгонени от столицата в 400 година.

След избавлението от готската заплаха, в Константинопол е започнат строежа на нов форум (Форум на Аркадий) с триумфална колона в чест на императора, въпреки че те не са завършени до края на управлението му.

Аркадий след това е повлиян от своята съпруга Елия Евдоксия, която през 399 г. убеждава мъжа си да уволни Евтропий. Евдоксия среща силна съпротива в лицето на Йоан Златоуст, патриарх на Константинопол, който усеща, че тя използва богаството на семейството си, за да упражни контрол върху императора. Евдоксия използва своето влияние, за да свали Йоан Златоуст от патриаршеския престол през 404 г., но самата тя умира по-късно същата година.

През останалата част от своето управление Аркадий е под влиянието на Антемий, преториански префект, който сключва примирие със Стилихон на запад. Самият Аркадий не се проявявал почти с нищо и бил по-ангажиран с това да изглежда набожен християнин, отколкото с политическите и военни въпроси. Когато умира през 408, той само номинално е начело на империята.

Външни препратки

• Laws of Arcadius, извлечено от Юстиниановия Corpus Iuris Civilis
• Watts, Edward, "the motifs of Imperrial authority in the bust of Arcadius"

Литература

Аркадий, държащ лабарум, побеждава врага.

• A. Cameron and J. Long. 1993. Barbarians and Politics at the Court of Arcadius (Berkeley/Oxford)
• Thomas S. Burns: Barbarians within the gates of Rome. A study of Roman military policy and the barbarians, ca. 375–425 AD. Bloomington 1994
• David Buck: The reign of Arcadius in Eunapius' Histories, Byzantion 68, 1998, p. 15–46.
• Peter J. Heather: The Fall of the Roman Empire: A new history. London 2005
• John H. W. G. Liebeschuetz: Barbarians and Bishops. Army, Church, and State in the Age of Arcadius and Chrysostom. Clarendon Press, Oxford 1990
• Wolfgang Hagl: Arcadius Apis imperator: Synesios von Kyrene und sein Beitrag zum Herrscherideal der Spätantike. Stuttgart 1997

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Arcadius“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.