Арка на Галерий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Арка и гробница на Галерий)
Направо към: навигация, търсене
Общ изглед към арката - лява колона - южна, дясна - северна.

Арката на Галерий (на гръцки: Αψίδα του Γαλέριου) е паметник от римско време в центъра на гръцкия град Солун. Близо до арката се намира гробницата на Галерий - ротонда „Свети Георги“.

В 1988 година арката в състава на раннохристианските и византийски паметници в Солун е включена в списъка на обектите на Световното културно наследство на ЮНЕСКО.[1]

История[редактиране | edit source]

Арката на Галерий с близката до нея ротонда.

Триумфалната арка е построена в 298 - 299 година в чест на победата в 298 година на римския император Галерий над Сасанидското царство и завладяването на столицата Ктезифон.[2] Арката не е самостоятелно съоръжение, а е съединена чрез галерии, водещи към мавзолея и двореца.[3]

За построяването на арката, както и за мавзолея е използван кирпич. В основата на арката е видим четирифасаден план, близък до плана на арката на Янус в Рим.[4] Първоначално тя се състои от две части (отделни стени), съединени чрез покрив, увенчани с продълговат купол на четири колони.[5] Дължината на всяка стена е около 37 метра, с дебелина - 3,7 метра. Стените се намират на разстояние от 9 метра една от друга и са имали три отверстия, украсени с арки: централната с 9,7 метра ширина, страничните с 4,85 метра ширина. Височината на централната арка е 12,5 метра, а на страничните — 6,5 метра. Цялото съоръжение е поддържано от шест колони, четири от които са разположени в централната част, а две - в страничните части. От страничните арки се отклоняват два реда покрити галерии по протежението на пътя, и още една галерия, перпендикулярна на тях, към ротондата.

Трамвай под арката на Галерий (1920 година).

До съвремието се е съхранила само част от западната стена с дължина около 29 метра. Преди под централната арка се е намирала Виа Егнация (Via Egnatia), по която в началото на XX век се е движил тролей, а след това трамвай. Запазилата се странична арка е била застроена с къщи. Днес арката напълно е разчистена от по-късни затроявания, а частта на улицата, на която е разположена, е направена пешеходна. Съвременните гърци наричат арката накратко Камара, т.е. Арката (на гръцки: Καμάρα — арка).

Скулптурни композиции[редактиране | edit source]

Колоните на централната арка са облицовани с каменни барелефи, разположени в четири пояса един над друг. Поясите са разделени чрез гирлянди от цветя и листа. Над четвъртия (най-горен) пояс има корниз, кйто завършва с арка, украсена със скулптури. Под корниза има барелеф, украсен с цветенца лайка.

Arch of Galerius model.jpg

Барелефите, изобразяващи сцени от персийския поход на Галерий, принадлежат към образците на късноримското изкуство. На тях без какъвто и да е промеждутък са изобразени множество фигури, понякога с явни анатомически неточности и нарушени пропорции (например, конете са изобразени значително по-малки по размер от хората). Самите фигури са лишени от свобода на движението, характерно за произведенията от гръцкия и елинистически период, но надписите на арката позволяват да се предположи, че тя е създана от гръцки майстори.[6] Арката принадлежи към разпространения в това време стил на повествователни (исторически) композиции и самата тя представлява един от най-добрите образци на този стил.

Основната тема на барелефите е военният поход на Галерий. Сцените изобразяват битки, помилване на пленници и т.н. Изобразените събития от изтока са подчертани в композиците с такива животни като слонове и камили. Стилът на скулптурите на арката е сходен с този от по-късната Арка на Константин в Рим.[2]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Paleochristian and Byzantine Monuments of Thessalonika. // Архив на оригинала от 2012-01-29. Посетен на 2009-07-16.
  2. а б Ваклинов, Станчо. Археология: общ курс, том 1. Наука и изкуство, 1973. с. 310.
  3. Jack Finegan. The archeology of the New Testament: the Mediterranean world of the early Christian Apostles. Taylor & Francis, 1981. ISBN 0709910061. с. 108-109.
  4. Культура Древнего Рима, том 1. Наука, 1985.
  5. Папахатзис Н. Памятники Салоник. MOLHO. ISBN 960796405-5. с. 28-29.
  6. Папахатзис Н. Памятники Салоник. MOLHO. ISBN 960796405-5. с. 32.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.