Арковна
| Арковна | |
 Арковна
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 79 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 17.316 km² |
| Надм. височина | 86 m |
| Пощ. код | 9246 |
| Тел. код | 0517 |
| МПС код | В (В) |
| ЕКАТТЕ | 00624 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
| Община - кмет |
Дългопол Маринка Иванова (НДСВ) |
Арковна е село в Североизточна България. Намира се в община Дългопол, Област Варна.
Съдържание |
[редактиране] География
[редактиране] История
Българското село Арковна е основано от малоазийски преселници от с. Мандър, в околностите на град Бандърма (днес Турция) през 1884 г., по договореност за размяна на имоти с тогавашното турско население в с. Реджеб махале. Мандърските българи са преселници в Анадола от Тракия — Старозагорско или Ямболско.
В първите десетилетия, българите живеят в турските къщи, но постепенно почти цялото село издига нови къщи. Най-представителната сграда, построена скоро след преселението е училището, следвана от православен храм с патрон „Св. вмчк Димитър“. И двете обществени сгради са финансирани от богатия род Бурови. Сред преселниците има и гръцки фамилии, една от тях и днес пази името Гъркови.
[редактиране] Религии
Източно православие.
[редактиране] Културни и природни забележителности
В близост е река Камчия, малък приток на която минава през селото. Два невисоки планински върха го обграждат — „Каята“ и „Арковна“ (дал името на селището). Името няма сигурна етимология.
В района на селото се намират над петнадесет пещери[1], половината от които са над 20 метра дълбоки. „Тулумовата пещера“ на връх Арковна е защитена местност, обитавана от прилепи[2].
На билото на върха Арковна има останки от селищен живот от праисторията до края на античността. В района е засвидетелствана сравнително голяма концентрация на монети на келтския цар Кавар от III в. пр. Хр.[3], основал държава в Югоизточна Тракия със столица Тиле. Възможно е той да е владял крепостта на връх Арковна, вероятно защитаваща границите му с държавата на гетите. В района съществуват тракийски могилни некрополи от целия период на античността. Проучено е тракийско светилище от III–IV век с мраморни релефи на тракийския конник. Има и останки от 15 славянски землянки[4].
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Други
На върха Арковна, в местността „Гюрлата“, има семеен хотел, а в центъра на селцето е странноприемницата „ Гюрла“.
[редактиране] Външни препратки
- 120-годишнината от преселването на българи от турските села Гюбел и Мандър във Варненско
- Фотография на селото и връх Арковна, направена от върха Каята
