Армат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Флавий Армат (Flavius Armatus; на гръцки: Ἁρμάτος; † 477 в Константинопол) е политик и военачалник на Източната Римска империя през 5 век.

Армат е magister militum при императорите Лъв I, Флавий Василиск и Зенон. Племенник е на император Василиск и на императрица Верина, съпругата на византийския император Лъв I. Баща е на Василиск (цезар 476 г.).

Към края на управлението на Лъв I, Армат е magister militum per Thracias и потушава бунт в Тракия вероятно през 471 г., когато тракийският гот Теодорих Страбон организирва бунт след убийството на Аспар. Отсича ръцете на пленените тракийци и ги изпраща обратно при бунтовниците.

През 475 г. Армат участва в узурпацията на Василиск. По настояване на съпругата на Василиск Елия Зенона той става magister militum praesentalis. През 476 г. той е консул заедно с император Флавий Василиск.

Участва в смъкването на Василиск и е на страната на Зенон през лятото 476 г., който през 477 г. поръчва убийството на Армат.

Източници[редактиране | edit source]

  • Armory, Patrick (1997). People and Identity in Ostrogothic Italy, 489-554. Cambridge University Press. pp. 282–283. ISBN 0-521-52635-3.
  • Demandt, A. (1989). Die Spätantike: römische Geschichte von Diocletian bis Justinian 284-565 n. Chr.. Munich. p. 178.
  • Krautschick, Stephan (1986). "Zwei Aspekte des Jahres 476". Historia (35): pp. 344–371.
  • Macgeorge, Penny (2003). Late Roman Warlords. Oxford University Press. pp. 284–285. ISBN 0-19-925244-0.
  • Martindale, J.R. (1980). The Prosopography of the Later Roman Empire. Cambridge University Press. pp. 148–149. ISBN 0-521-20159-4.