Арменско кралство Киликия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Арменско кралство Киликия
Կիլիկիոյ Հայկական Թագաւորութիւն
 
 
 
1078 — 1375  
Знаме Герб

Местоположение на Арменско кралство Киликия

Карта на Киликия (1199-1375)
Столица Тарс, Сис
Официален език арменски, латински, гръцки и арабски
Религия Арменска апостолическа църква
Форма на упр. монархия
Днес част от Флаг на Турция Турция
редактиране

Арменското кралство Киликия (познато и като Мала Армения, на класически арменски: Կիլիկիոյ Հայկական Թագաւորութիւն,, което не трябва да се бърка с Арменското царство от античността) е държава сформирала се през Средновековието от арменски (и не само) преселници, бягащи от селджукската инвазия в Армения. Кралството е разположено по брега на Александретския залив в днешна южна Турция. Кралството остава независимо в периода между 1078 до 1375.

Кралството Киликия е основано от династията на Рубенидите. Тяхна столица първоначално е град Тарсус, а впоследствие е столицата е преместена в Сис. Киликия се превръща в силен съюзник на европейските кръстоносци, и става бастион на християнството на изток. Също така се превръща и в център на развитието на арменската култура, тъй като по това време Армения е под чужда власт.

Ранни арменски връзки с Киликия[редактиране | edit source]

За кратък период от време през първи век преди Христа, могъщото по това време Арменско царство завладява обширни територии в Леванта, вкючително областта Киликия. През 83 г. пр.н.е., след кървава разправа за трона на Сирия, гръцката аристокрация в Сирия решава да предложи на Арменския владетел Тигран Велики да стане защитник на тяхното кралство, и му предлагат короната на Сирия. След това събитие Тигран завладява Финикия и Киликия, слагайки край на Селевкидската империя. Така южните граници на кралството достигат до днешна Акра. Голяма част от населението на превзетите градове е изпратени в новата арменска столица Тигранакерт.

В своя разцвет империята обединява териториите от Понтийските Алпи до Месопотамия, и от Каспийско море до Средиземно море. Тигран си поставя титлата Цар на царете, която в по това време дори Партският цар не е използвал. Предполага се, че от този период са останали няколко арменски селища.

Масова арменска миграция към Киликия под византийска власт[редактиране | edit source]

Около 965 г. Киликия е върната към териториите на Византия от Император Никифор II Фока. Той прогонва мюсюлманите, които живеят там, и християни от Сирия и Армения са окуражени да се преселят в района. Император Василий II (976-1025) предприема опит да разшири територите си в Армения на изток и в арабска Сирия на юг. Като резултат от военната кампания много арменци се заселват в Кападокия и източно от Киликия в планините северно от Сирия и Месопотамия. По същото време и много български боляри и аристократи са поселени по тези земи сле завладяването на Първата българска държава от византийците.

Арменската миграция се увеличава с присъединяването на Велика Армения към Византийската империя през 1045 г. и селджуксата инвазия 19 години по-късно, създавайки две нови миграционни вълни.

Възход на арменската сила в Киликия[редактиране | edit source]

Първоначално арменци (и българи) служели като офицери и губернатори във източните византийски области. Но след битката при Манцикерт и последвалото отслабване на византийската власт там, много от тези управници виждат възможност да се отделят като независими владетели, докато други остават поне на думи лоялни към Империята. Най-големи успехи от тях има Филарет Варажнуни, бивш генерал на Роман IV Диоген. През периода 1078-1085 Филарет създава княжество простиращо се от Малатия на север до Антиохия на юг, и от Киликия на запад до Едеса на изток. Той поканва много арменски благородници да се заселят на неговите територии и им подарява земя и замъци. Но държавата която Филарет създава започва да се разпада дори преди неговата смърт през 1090 г.. И след смъртта му остатъците от неговите владения се разпадат на малки отделни владения.

Един от тези владетели е Рубен, който е в тесни връзки с последния арменски цар, Гаджик II. Рубен решава, че ще е невъзможно да възстанови Арменското царство и заради това започва бунт срещу византийската власт в Киликия. Той събира около себе си много други арменски земевладелци и благородници. Така през 1080 г. той основава независимото Арменско княжество Киликия, което впоследствие става кралство.

До края на 11-ти век се създават няколко арменски княжества.

  • Лампрон и Барбарон, намиращи се в южния край на Киликийските Порти са под контрола на бившия византински генерал Ошин.
  • На североизток се намирало княжеството на Константин I, синът на Рубен I. Той простирал властта си около крепостите Партцаперт и Вахка.
  • Далеч на североизток, извън Киликия (около днешен Кахраманмараш) се намирали владенията на византиецът Торос.
  • Източно от Мараш, Гог Васил държал крепостта Рабан, като селджукски васал.
  • На север от там, по горното течения на река Ефрат, териториите на Малатия били под контрол на Габриел, бивш офицер, под покровителството на селджуките.
  • Последно, източно от Малатия се намирала Едеса под контрол на Торос, още един офицер и съюзник на Габриел от Малатия.

С изключение на Гог Васил и Костантин Барбарон, тези арменски владетели били отчуждени от арменското население и презирани от сирийските християни, защото били или последователи на Гръцкото православно християнство или притежавали титли поставени им от византийския император.

Първият кръстоносен поход[редактиране | edit source]

По време на управлението на Константин I, кръстоносците целящи възстановяване на християнската власт в териториите превзети от Селжукските турци нахлуват в Анатолия и Близкия изток. Благодарение на това арменците в Киликия придобиват силен съюзник в лицето на франкските кръстоносци. С тяхна помощ те обезопасяват Киликия от турците, провеждайки военни акции в Киликия и основавайки кръстоносни селища в Антиох и Едеса. Виждайки в кръстоносците желан съюзник арменците също помагат на кръстоносците, както е описал папа Григорий XIII:

Измежду добрите дела, които арменският народ е извършил в полза на църквата и християнския свят, трябва специално да се отбележи, че във времена когато християнските владетели и войни предприели походи за възвръщане на Свещените Земи, няма други хора или народ, който с такъв ентусиазъм, желание и вяра да им е помагал както арменците, които осигурявали коне, храна и водачество на кръстоносците. Арменците помогнали на тези войни със своята безусловна смелост и лоялност по време на Свещените воини.

—Папска Була, 1584

Впоследствие, в Киликия властта се централизира с издигането на Рубенидите. През 12-ти век те представляват нещо като властваща династия в региона и дори започват борба срещу византийската власт в региона. [[Левон I]] укрепва арменското влияние в района, като интегрира много крайбрежни градове към арменските княжества, но впоследствие е победен и пленен от император Йоан II, през 1137, който все още смята териториите на Киликия за византийска провинция. Три години по късно Левон I умира и е наследен от синът си, Торос II, който успява да избяга от Византия през 1141. С връщането си Торос II започва борба срещу византийците. В началото той има няколко успеха срещу Византия, но през 1158 полага клетва за вярност на император Мануил I.

В тези години Киликия се превръща във значим и важен център, и през 1151 главата на Арменската църква премества своето седалище в Хромгла, на изток от Киликия по поречието на горен Ефрат.

Арменско кралство Киликия[редактиране | edit source]

Гербът на Арменското кралство Киликия

Крал Левон I от Рубенидската династия, който в началото на своето управление е принц Лъв II, е една от най-значителните личности в историята на арменската държава в Киликия. По време на своето управление, той се изправя срещу владтелите на Кония, Халеб и Дамаск. Като успешно присъединява нови територии към Киликия и дори удвоява крайморските владения на държавата. Също така полага огромно старание да увеличи военната мощ на кралството.

В това време египетския владетел Саладин отслабва значително кръстоносните държави, принуждавайки европейците да организират кръстоносен поход. Виждайки в това възможност за утвърждаване на арменската държава, принц Лъв II е издиганат в титлата крал, благодарение на покровителството на един от водачите на кръстоносния поход — Императорът на Свещената римска империя, Фридрих Барбароса. Като през 1198 той се превръща в първи крал на Армения с името крал Левон I.

Впоследствие управляващата династия се изменя и на власт се издигат Хетумидите, чрез брака на дъщерята на крал Левон I, Изабела. Но съпруга ѝ е отровен през 1225 от Константин Барбарон, като през 1226 принуждава Изабела да се омъжи за неговия син, който става известен като крал [[Хетум I]].

По времето на Изабела и Хетум, Монголската империя драстично увеличава своите територии в Азия и достига до Близкия изток, като превзема Месопотамия, Багдад и Сирия, в посока към Египет. Монголското нашествие е унищожително за Велика Армения, но Арменското кралство Киликия успява да се предпази, след като Хетум изпраща своя брат Семпад при монголците през 1247, за да преговаря за сформирането на съюз.

Армено-монголски отношения[редактиране | edit source]

Хетум и неговите войски участват в монголското нашествие в Сирия и превземат Халеб и Дамаск заедно с монголците. Армения започва и икономическа битка с египетските Мамелюци за контрола над търговията с подправки.

През 1266 мамелюкският лидер Байбарс призовава Хетум да разтрогне съюза си с монголците, и вместо това да му признае васална вярност, и да предаде териториите придобити от арменците с помощта на монголците. Разбирайки за тази заплаха Хетум I отива при монголците и изисква военна помощ. Но по време на неговото отсъствие, мамелюците навлизат в киликийска Армения, водени от Мансур II и неговия командир Калавун, и разбиват арменската войска в битката при Мари, убивайки един от синовете на Хетум — Торус, и залавяйки другия му син — Лъв, заедно с десетки хиляди арменски войни. Хетум успява да откупи сина си на много висока цена, той трябва да плати огромна сума пари и да им предаде значителен брой крепости. Последвалото земетресение през 1268 съсипва допълнително страната, като се предполага че около 60 000 души загиват.

През 1269 Хетум I, абдикира в ползва на своя син Лъв II, който бива принуден от мамелюците да плаща голям годишен данък. Но въпреки този данък, мамелюците продължават да атакуват Киликия на всеки няколко години.

Примирие с мамелюците (1281-1295)[редактиране | edit source]

След поражението на монголците и арменците, от мамелюците, през 1281, във втората битка при Хомс, е всключено примирие между Армения и Мамелюкския султанат. През 1285 след мощно настъпление на Калавун, арменците са принудени да подпишат десет годишно примирие, според което арменците трябва да предадът ключови крепости на мамелюците, да платят един милион драхми и са принудени да търгуват с мамелюците, което противоречи на търговското ембарго поставено от папата. Въпреки това мамелюците подължават да навлизат в териториите на Киликия с цел грабежи. Като през 1292 в киликийска Армения настъпват войските на мамелюкския султан Ал-Ашраф Халил, който една година преди това е превзел остатъците от кралство Йерусалим. Така Хетум се вижда принуден да изостави Бесни и Мараш (днешен Кахраманмараш) на мамелюците, а през 1293 абдикира в полза на своя брат Торос III и постъпва в манастир.

Военни кампании с монголците (1299-1303)[редактиране | edit source]

През лятото на 1299 внукът на Хетум I, крал Хетум II, отново е изправен пред опасност от нашествие на мамелюците и изпраща призив за помощ на монголския хан Махмуд Газан в Илханата. Монголският хан Газан преминава Ефрат и заедно със своята армия напредва към Сирия, и праща писма към франките на Кипър (кралят на Кипър, и водачите на Тамплиерите, Хоспиталиерите и Тевтонците ), в които ги кани да се присъединят към неговата войска срещу мамелюците в Сирия.

Монголците успешно превземат Халеб, където към тях се присъединява крал Хетум, заедно с отряд тамплиери и хоспиталиери. Така с обща войска около 60 000 души те успяват да разбият мамелюците в битката при Уади ал-Казандар на 23 или 24 Декември 1299. Въпреки победата монголската армия е принудена да отсъпи, вероятно поради липса на пасища нужни на конете. В тяхно отсъствие египетските мамелюци си възвръщат териториите през май 1300.

През 1303 монголците отново предприемат нашествие в Сирия, но този път с обща войска от 80 000 души, но те са победени в битката при Мардж ал-Сафар. Това нападение се смята за последното голямо монголско нашествие в Сирия.

Мечтите за светкавично възвръщане на Свещените земи умират заедно със смъртта на хан Газан на 10 Май 1304.

Хетум II абдикира в полза на своя племенник Левон III и става францискански монах. През 1307 Хетум II, неговият племенник и целият негов антураж са убити от Биларгу, монголски представител в Арменска Киликия, който малко преди това приема исляма.

Отношения с римокатолическата църква[редактиране | edit source]

През 1198 е обявено обединението на Римската и Арменската църква от арменския католикос от Сис, Григор VI. Но местното население и духовенство силно се възпротивяват на този съюз и той не бива последван от никакви действия.

Безброй римокатолически мисии, под водачеството на францискански монаси, са изпратени в киликийска Армения, за да разпрострат влиянието на католическата църква, но те остават с минимален успех. Самият арменски крал Хетум II става францискански монах след своята абдикация.

През 1441, дълго време след падането на Арменското кралство Киликия, арменският католикос Григор IX отново обединява обединението на арменската и латинската църква по време на Флорентинския събор, което води до схизма в арменската църква.

Култура и общество[редактиране | edit source]

Контактът с кръстоносците от Западна Европа, предимно Франция, въвежда корено различна култура в арменска Киликия. Киликийската аристокрация бързо възприема много различни аспекти от запдно-европейския живот, включително кавалерството, модата в дрехите и използването на френски християнски имена. Лингвистичното влияние е толкова голямо, че се възприемат две нови букви в арменската азбука (Ֆ ֆ = "f" и Օ օ = "o"). Арменците също така възприемат и феодалния строй от Западна Европа. Но влиянието на навлизащо от Евопа не винаги се приветствали, като арменците основно се противопоставяли срещу приеминаването им в лоното на Католическата църква или на Гръцката православна църква. Киликийският период също така предоставя някои важни примери на арменското изкуство, като илюстрования ръкопис на Торос Рослин, който творил през 13-ти век.

Падение[редактиране | edit source]

Хетумидите управляват Киликия до убийството на крал Лъв IV през 1341, който въпреки съюза си с кралство Кипър, не успява да отблъсне атаките на египетските мамелюци.

През 1341 неговият братовечед е коронован под името Константин II. Той произлиза от френската династия Лузинян, която вече властвала над Кипър. Традиоционно приятелските отношения между Кипър и Армения помагат за короноването на новия крал, но когато новата про-латинска династия опитва да покатоличи населението и да внесе западния начин на живот, се стига до различни конфликти с консервативното селско население.

В края на 14-ти век в Киликия отново нахлуват мамелюците, като през 1375, с превземането на Сис се слага и края на Арменското кралство, след три века на независмиост и разцвет. Последният крал на Армения, Лъв V, умира като изгнаник в Париж през 1393 след безуспешни опити да предизвика нов кръстоносен поход. Титлата е приета от неговият братовчед, краля на Кипър, който я обединява с кралските титли на Кипър и Йерусалим. В наши дни титлата е държана от Савойската династия.

Разселване на арменското население в Киликия[редактиране | edit source]

Въпреки че египетските мамелюци завладяват Киликия, за тях се оказва непосилно да я задържат, защото в териториите ѝ се заселват тюркски племена, а малко след няколко години в Киликия нахлува и Тамерлан. В резултат от това 30 000 заможни арменци напускат Киликия и се заселват на Кипър, който продължава да е във властта на династията на Лузинян до 1489. В Киликия остават само бедните арменци, като така запазват арменското влияние до началото на 20 век с Киликийския погром с последвалия го Арменски геноцид през 1915 г.

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Armenian Kingdom of Cilicia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.