Арменско плато

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Изглед към величествения Арарат
Поглед от Космоса
Езерото Севан с пътя Ереван - Тбилиси
Типичен изглед от Арменското плато

Арменското плато (на арменски: Հայկական լեռնաշխարհ) е средното от 3 поредни плата в Предна Азия.

Арменското плато е в границите главно на Източна Турция и Армения, като включва и част от Северозападен Иран, Южна Грузия и Западен Азербайджан. В по-широк смисъл включва и Малък Кавказ, Източен (Арменски) Тавър и Кюрдските планини.

Арменското плато обема площ от около 400 хил. кв. км. На запад се слива с Анадолското плато, на юг в неговото подножие се намира Месопотамската равнина, а на югоизток постепенно се слива с Иранското плато.

На Арменското плато се издигат гигантски вулканични конуси и тектонични падини, разделени от планински хребети. Падините са с надморска височина от 700 до 2000 метра, имат сухо дъно или са заети от езера (Ван, Севан, Урмия и др.) Те са в центъра на населените райони и често се намират в границите на градовете - Ерзурум, Табриз, Араратска равнина и т.н.

Максимална височина в района достига гигантският Велик Арарат (5165 m). Неговата снежна покривка се забелязва при ясно време от много километри. Измежду по-високите върхове Малък Арарат (3925 m) и Сюпхан (4434 m) са в Турция, Арагац (4090 m) е в Армения, а Себелан (4821 m) и Сахенд са в Иран. Вулканична дейност в исторически план е зарегистрирана 3 пъти - през 1441, 1597 и 1692 г., на вулкана Немрут в Турция.

В най-широката си част платото е при Карс, Ардахан и Джавахет.

Районът е богат на водни ресулси - реки и езера, които се оттичат към басейните на Каспийско и Черно море и Персийския залив (Тигър и Ефрат). В по-голямата си част Арменското плато не е залесено, макар районът да е бил богат на гори в древни времена, като днес горите са само частично запазени в съседните понтийски и кюрдски планини. Растителността е степна или полупустинна. По протежение на реките има зелени пояси от поляни и храсти.

В подножието на планините, граничещи с долините, се отглежда памук, тютюн и други култури. В средноараканската котловина в близост до Ереван се отглежда дива пшеница и други сродни зърнени култури, приспособени за отглеждане на висока надморска височина. Редките гори в планините на височина от 2000 м са доминирани от бор и дъб, ведно с трънливи храсти и хвойна по-нависоко.

Арменското плато е било обитавано от незапомнени времена. Съществува версия, че това е мястото, където се е появила технологията за топене на желязото, т.е. оттук започва желязната епоха за човечеството - Мецамор, Чатал Хююк.

Според някои учени именно Арменското плато и Мала Азия е най-древната родина на индоевропейските народи (виж Арменска хипотеза) и оттук започва процесът на отделяне на тези народи от общия им индоевропейски корен.

От военностратегическа и търговска гледна точка Арменското плато заема централно положение между Средиземно, Черно, Каспийско море и Персийския залив. Още през античността Осроена е на границата на геополитическия сблъсък между гръко-римския свят и индо-иранския свят от изток (виж римско-персийски войни). През средновековието сблъсъкът продължава с неотслабващ интензитет, като Франция е в съюзни отношения с османците, а Англия подкрепя Сефевидите. Територията на Арменското плато е влизала в състава на Урарту, Велика Армения, Римската империя, Византия, Персия, Османската империя.

Източници[редактиране | edit source]