Арсенал (компания)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Арсенал“
Основана 1924
Седалище Казанлък, България
Продукти оръжейни продукти и машини
Уебсайт arsenal.bg

„Арсенал“ АД е оръжеен комбинат в Казанлък, България. Той е най-старото предприятие от отбранителната индустрия и най-голямото в сектор машиностроене в страната. Специализиран в областта на машиностроенето и производството на стрелково и артилерийско въоръжение, боеприпаси, барути, капсули, пиротехнически изделия, твърдосплавни инструменти и др.

История[редактиране | edit source]

Основан е в Русе през 1878 година като Русенски артилерийски арсенал след изтеглянето на руските войски след завършването на Руско-турската война на основата на машини, съоръжения, технологии, резервни части и опит, които са имали руските работилници, съпровождащи армията. В началото на 1891 г. след обединяването на България оръжейната фабрика е преместена в София и приема името Софийски артилерийски арсенал. След Първата световна война през 1924 г. по стратегически причини цялото оборудване, документация и част от специалистите са преместени в Казанлък, чието разположение в Розовата долина е стратегически по-добре защитено и на централно място в България, под името Държавна военна фабрика. Нейно основно предназначение е да произвежда и поправя всички военни материали, необходими на армията, полицията, пограничната стража и други охранителни органи в държавата, както и изпитания на нови образци. От 1988 година носи днешното си име „Арсенал”.

Продукция през годините[редактиране | edit source]

В Казанлък за първи път започва производството на капсули и противогази /19271929 г./, нитроглицеринови и пироксилинови оръжейни артилерийски барути /1936-1942 г./, течности за бойни спирачи и връщачи на оръдията, модернизира се производството на артилерийски снаряди и боеприпаси.

С годините предприятието се разширява, обновява, развива и утвърждава като комплексно звено от държавната икономика.

След Втората световна война започва производството на нови изделия с първостепенно значение на страната – трилемежни плугове, дискови брани, акумулатори, дизелмотори, електромотори и др. Извършва се ремонт на оптически системи, усвоява се производството на първите за страната стругове и вертикални фрезови машини. В годините 1956-58 предприятието усвоява производството на безоткатно оръдие Б-10 и автомати. Първият автомат е произведен през 1958 г., а юбилейният едномилионен – през 1982 г. През 60-те години заводът започва производството на металорежещи машини: пробивни – БК-20 и БК-32, фрези ФУ-250 и ФУ-320. По-късно се създават условия за конструиране и серийно производство и на други металорежещи машини с високи технико-икономически показатели – широка гама фрезови машини, агрегатни машини и възли и т.н. От декември 1960 г. се поставя началото на участък за производство на твърдосплавни пластини.

Постепенно предприятието се утвърждава като мощна материално-техническа база за националното машиностроене и оръжейната промишленост. След преструктуриране през 1964 г. в рамките му се обособяват 7 завода. Две години по-късно започва монтаж на леки автомобили Булгаррено, производство на ръчни и станочни противотанкови системи. От 1967 г. се поставя началото на База за техническо развитие, която през 1984 г. прераства в Институт за металорежещи машини. В следващия период от десетина години последователно се въвеждат нови производствени мощности:

  • Завод за пружини;
  • Завод за агрегатна техника;
  • Завод за нестандартно оборудване;
  • Барутно, патронно, капсулно и пиротехническо производство;
  • Цех с машини с ЦПУ;
  • Електронно-изчислителен център и т.н.

Машинният парк непрекъснато се усъвършенства и модернизира, увеличават се възможностите за по-широкоспектърно производство. Едновременно с това нараства броя на специалистите и се повишава квалификацията на персонала. Това дава възможност за усъвършенстване на лицензното производство, създаване, усвояване и серийно производство на нови изделия:

  • 1971-72 г. - 9х18 мм пистолетни патрони;
  • 1971-73 г. - 7,62 мм картечница;
  • 1972-74 г. - 9 мм пистолет;
  • 1976-78 г. - 7,62 мм танкова картечница;
  • 1983 г. - 23 мм зенитна установка;
  • 1984-86 г. - 5,45 мм автомати;
  • 1985-87 г. - 5,45х39,5 мм патрони;
  • 1986-87 г. - 122 мм гаубица и др.

През 1989-90 г. започва производството на нови машинни центри по лиценз на японската фирма “Ямазаки”. Оборудва се завод за производство на твърдосплавни смеси и пластини и на монолитна модулна система “Варилок” по лиценз на шведската фирма “Сандвик Коромант”. Открива се и завод за синтетичен диамант, съвместно със специалисти от Института за свръхтвърди материали – Киев, а от 1996 г. започва производството на инструментодържачи по лиценз на “ВАЛТЕР” АГ – Тюбинген, Германия. Модифицират се фрезовите и пробивните машини, разширява се производството на прибори, приспособления, и инструментална екипировка. От 3 декември 1999 г. “Арсенал” става акционерно дружество с широка и многомащабна дейност. Новата европейска и евроатлантическа ориентация на Република България определя и новите насоки в производството и търговията. Бързата адаптация на фирмата към новите пазарни условия налага усвояване и производство на нови продукти. Видоизменени са традиционните автомати, някои от които предназначени специално за службите за бързо реагиране, за борба с безредиците и организираната престъпност. За такива цели са създадени и звуково-светлинни ръчни гранати. Стрелковото оръжие е с калибър, съответстващ на стандартите на НАТО.[1]

В наши дни[редактиране | edit source]

В последните години “Арсенал” непрекъснато обогатява продуктовата си листа. Новите спортни и ловни самозарядни карабини се произвеждат в два калибъра – 7,62 и 5,56 мм, както и самозарядни карабини с едноредов пълнител. Освен външно видоизменените пистолети в два калибъра, “Арсенал” създава и свой картечен пистолет “Шипка”. Разработени и усвоени са 60 мм и 81 мм минохвъргачки, както и 60 мм, 81 мм, 82 мм и 120 мм мини. Интерес предизвикват 23 мм и 30 мм изстрели с повишена бронепробиваемост, 40 мм шестцевна гранатохвъргачка “Лавина” и новите подцевни гранатомети по НАТО-вски стандарт, както и различните видове гранати за тях. С арсеналска бойна техника е оборудван и уникалния по рода си мобилен комплекс “Нинджа” 1М. В процес на разработка е нова модернизирана 23 мм зенитна установка с компютърна система за управление на стрелбата. Производството на ловни патрони, боеприпаси, барути и пиротехнически изделия се разширява според търсенето и изискванията на пазара. Новост в производството на фирмата са противоградовата ракета “Лазур” и радиалната пробивна машина РБ-32.

В резултат на новата ориентация на предприятието към интелектуалните новости се откри нова производствена единица, която съвместно с френската фирма “Recif” и представители на нейния филиал “Sirob” – Беларус, произвежда детайли за роботи – манипулатори с приложение във високотехнологични процеси.

През 2004 година “Арсенал” отново привлича вниманието към себе си с първото в света “антиоръжие” – устройство за откриване на различни видове експлозиви – “Sniff-ex”.[2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://arsenal.bg/About%20us.pdf
  2. Двама българи са изобретили два различни уреда SNIFFEX. // в. „Сега“, 23 юли 2004. Посетен на 24 януари 2014.