Арсени Костенцев

Арсени Костенцев български просветител и общественик Роден: 15 август 1842 Ново село, днес Република Македония Починал: 6 ноември 1921 София, България

Арсени Георгиев Костенцев е изтъкнат български възрожденски просветен деец, общественик и участник в църковно-националните борби на българите в Македония и Тракия.

Биография

Дейност до 1878

Арсени Костенцев е роден през август 1842 година в Ново село, тогава в Османската империя. Баща му Георги Костенцев е дребен търговец, необразован, но ценящ българската култура, а брат му хаджи Михаил Костенцев също се занимава с книжарство. Арсени Костенцев учи в българско килийно училище в родното си село. На Петровден 1858 година е избран да чете на български при литургията в Струмица, което силно ядосва гръцкия владика Йеротей. На следващата година баща му почива и се местят в Струмица при роднини, които през март 1860 година го изпращат за учител в село Робово. В дома на месния родолюбец Мицо Караджата откриват новобългарско училище, първото в Струмишка кааза. За това време изпраща песни на Стефан Веркович, който издава „Народни песни на македонските българи“ (1860). След като събират пари за построяване на черква в селото е наклеветен пред властите от гъркомани, арестуван е и е изпратен в Солун. Там се запознава с Георги Гогов и други български просветни дейци, които му помагат да се завърне в селото. В началото на март 1863 повторно е повикан за кратко в Солун след клевети от струмишкия владика. От 1865 до 1866 година учителства в село Попчево, после и във Ваташа. При учителстването си въвежда нови предмети като българска история, землеописание и други.

През месец август 1866 година повторно ходи при валията в Солун, като напуска епархията на местния гръцки владика. От там заминава за Цариград с важни донесения за местните църковни дейци, там и се запознава с доктор Стоян Чомаков и Петко Славейков. Учи за кратко в Измир, после в Сяр сътрудничи при кореспонденцията на Стефан Веркович с Димитър Попгеоргиев. Учителства в Пехчево, после учи в Протестантското училище в Пловдив. Преподава сред гъркомани и унияти в село Елягюню, Малгарско, където разпространява вестник „Македония“ и друга литература от Петко Славейков. След време е прогонен и от там от гръцки владици, заминава за Цариград като се среща с Антим Видински, Панарет Пловдивски, Евстатий Пелагонийски и Петко Славейков и с други видни дейци на църковната борба. След това се връща в Малгара с разрешение да учителства в селото, като по заръка на Славейков обикаля Малгарската кааза и я описва.

През 1869 година става учител в българската община в Битоля, през 1871 година, като учител присъства на Първия учителски събор в Прилеп. Главен учител тогава е Димитър Попгеоргиев. След учителството заминава за Щип, където с брат си Михаил Костенцев отваря книжарница. В Щипското педагогическо училище усвоява от Йосиф Ковачев звучната метода на преподаване. Обикаля Кавадарци, Неготино, Куманово, Крива паланка, Кратово, Кочани, Виница, Царево село, Бобошево, Дупница и Горна Джумая, като пропагандира идеите на кръговете около Петко Славейков и призовава населението за въстание. По-късно от 1872 до 1879 година е главен учител в Горна Джумая, където организира мрежата на Български революционен централен комитет. Заедно с Константин Босилков превръщат началното училище в класно. Участва в ръководството на Горноджумайската община. През 1873 година всички учители от Самоковската епархия се събират на първия учителски събор. През юли 1875 година Арсени Костенцев силно активизира революционната си дейност в Самоков и Пазарджик, а оттам обикаля цялата Горнотракийска низина, като спира в Пловдив, Асеновград, Калофер, Сопот, Стара Загора и се среща с дейци на революционното дело.

Арсени Костенцев се жени на 20 юли 1876 година за дъщеря на богат търговец, в Горноджумайско го заварва и Руско-турската война. През зимата на 1877 година организира местните милиции за защита от вилнеещи турски части и башибозук. Срещат първите руски войски при село Кочериново. Завръща се в Горна Джумая след освобождаването на града на 24 февруари 1878 година. След това е избран за член на съдебния съвет от Пьотър Алабин по поръка на Марин Дринов.

Дейност след 1878

Арсени Костенцев през времето на Кресненско-Разложкото въстание остава в Горна Джумая. Застъпва се за обвинения за убийството на Стоян войвода Димитър Попгеоргиев пред руския майор Орлински. След Берлинския конгрес, на който е решено Горноджумайско да остане в пределите на Турция, е изпратен като представител на района до Александър Дондуков-Корсаков с молба Горноджумайско все пак да остане в пределите на България. Среща се също и с международната комисия по предаване на града на турците, която също не постига успех.

След предаването на Горна Джумая на Османската империя през юли 1879 година се заселва в Бобошево със семейството си. През 1880–1881 учебна година е назначен от Министерството на просвещението за преподавател в Софийското еврейско училище, през останалото време заедно с брат си поддържа книжарницата си и пише прошения на евреите срещу заплащане. През лятото на 1881 година се завръща в Македония като учител в Струмица изпратен от Българската екзархия. С много трудности учителската дейност върви до февруари 1883 година, когато Арсени Костенцев е изпратен в Емборе, където преподава две учебни години (1884 - 1886) в българското училище заедно със Златко Каратанасов и Атанас Попдимитров. Леринският митрополит Калиникос се опитва чрез пашата от Селфидже да затвори училището, но с подкуп Костенцев успява да спечели местните власти. За това време побратимява екзархистите и патриаршистите в Екши Су и Суровичево. В Цариград убеждава руския консул да се застъпи за Българската екзархия в борбата и с Цариградската патриаршия. Влиза в конфликт с емборската българска община и лично екзархът посредничи за изглаждането му.

През 1886 година през Воден, Енидже Вардар, Солун, Сяр, Мелник и Горна Джумая бяга в България при голяма опасност да бъде заловен и заточен. Установява се да живее в София, където работи в държавната администрация. По настояване главно на митрополит Методий Кусев пише спомените си, които излизат от печат през 1917 година. Същата година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година. Автор на предговора към първото издание на спомените е народният поет Иван Вазов.

Арсени Костенцев умира в София през 1921 година. На негово име в Благоевград има кръстени улица, училище и читалище.

Бележки

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.