Арсени Лечев
| Арсени Лечев | |
| български цигулар | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 23 ноември 1984 г.
|
| Музикална кариера | |
| Инструменти | цигулка |
Арсени Иванов Лѐчев (17 януари 1902 – 23 ноември 1984) е български цигулар и музикален общественик.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 17 януари 1902 г. във Велико Търново. Учи цигулка при Тодор Торчанов, Петър Гавазов и Георги Актаджиев. В периода 1921 – 1924 г. учи цигулка при Г. Хавеман във Висшето училище за музика в Берлин. След това от 1924 до 1929 г. специализира в Париж. През 1930 г. се завръща в България. Основава през 1931 г. в София струнният квартет „Лечев“, който съществува до 1938 г. и отново от 1940 до 1957 г. Той е първият преподавател по камерна музика в Националната музикална академия в София.[2] В 1932 – 1933 г. е концертмайстор на гвардейския оркестър, а от 1933 до 1942 г. е концертмайстор на оркестъра на Софийската опера. Арсени Лечев е един от инициаторите за създаването на Държавната филхармония при Софийската опера и е неин концертмайстор в периода 1935 – 1942 г. За кратко е диригент на симфоничния оркестър в Бургас. Между 1958 и 1962 г. е директор на Държавния музикален театър. В периода 1947 – 1958 г. е музикален редактор във вестник „Народна култура“. От 1950 г. е професор и до 1972 г. завежда катедрата по камерна музика в Държавната консерватория.[1]
Почива на 23 ноември 1984 г.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2594 – 2595.
- ↑ Камерна музика и съпровод // Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Архивиран от оригинала на 2015-10-13. Посетен на 17 януари 2015.
