Арсиноя II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Арсиноя.

Арсиноя II, като Изида-Селена (Париж, Лувър)
Арсиноя II
Портрет на Птолемей II и Арсиноя II на монета

Арсиноя II Филаделф (Arsinoë II. Philadelphos, на старогръцки: Ἀρσινόη B' ἡ Φιλάδελφος; * 316 пр.н.е.; † 270 пр.н.е.) e дъщеря на диадох Птолемей I и втората му съпруга Береника I. Баща ѝ е основател на династията на Птолемеите.

Арсиноя II e известна преди всичко с нейния трети брак с брат ѝ Птолемей II († 264 пр.н.е.). Преди това тя е била омъжена за нейния полубрат Птолемей Керавън († 279 пр.н.е.) и с диадох Лизимах († 281 пр.н.е.).

През 300/299 пр.н.е. по политически причини баща ѝ я омъжва за царя на Тракия Лизимах, с когото има три сина: Птолемей I Епигон († ок. 259 пр.н.е.; вероятно сърегент на Птолемей II), Лизимах († 281 пр.н.е. убит) и Филип († 281 пр.н.е. убит). През 287 пр.н.е. Лизимах става цар и на Македония, 284 пр.н.е. и на Западна Мала Азия. Тя му влияе доминиращо. В Самотраки тя подарява между 287 и 281 пр.н.е. храм, наречен на нея Arsinoeion, който е кръгъл и има диаметър 17 м.

Когато Лизимах е убит в битката при Корупедия до Сарди през 281 пр.н.е. Арсиноя се намира в Ефес, който е пеименуван в нейна чест на „Arsinoeia“. Тя успява да избяга преоблечена като обикновена жена от настъпващата селевкидска войска в Касандрия.

В Касандрия сключва брачен договор с полубрат си Птолемей Керавън, който обаче убива след това нейните два по-малки сина, най-голямият успява да се спаси. Нея изгонва от града и тя отива с двама слуги в Самотраки.

След смъртта на Керавън през 279 пр.н.е. в боевете срещу келтите Арсиноя e поканена да се върне след почти двадесет години в Египет от истинския ѝ брат, цар Птолемей II. През 278 пр.н.е. тя допринася за изгонването на Арсиноя I, първата съпруга на брат ѝ и се омъжва за него. Двамата си дават титлата Philadelphoi (Φιλαδέλφοι - „братски обичащите“). Арсиноя II получава титлите на брат си и има голямо влияние над него. Той я възхвалява като богинята Изида. Двамата се наричат брат и сестра богове (Θεοὶ Ἀδελφοί - Theoi Adelphoi) и сечат монети с тяхния портрет. Нейният брат-съпруг и подарява храм (Arsinoeion) с нейната статуя до пристанището на Александрия.

Литература[редактиране | edit source]

  • Gabriella Longega, Arsinoë II. Rom, Bretschneider, 1968.
  • Hermann Bengtson, Herrschergestalten des Hellenismus. München, Beck, 1975, 111-138.
  • S.M. Burstein, Arsinoe II Philadelphos: A Revisionist View. - In: Philip II, Alexander the Great and the Macedonian Heritage, eds. W.L. Adams, E.N. Borza, Washington, 1982, 197-212.
  • K. Bringmann, H. von Steuben, W. Ameling, B. Schmidt-Dounas, Schenkungen hellenistischer Herrscher an griechische Städte und Heiligtümer. Teil I, Teil II (2 Bnd.), Berlin, Akademie, 1995.
  • G. Roux, The History of the Rotunda of Arsinoe. - Samothrace, VII (1992), 231-239.* Werner Huß, Ptolemaios der Sohn. - Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik, 121 (1998), 229-250.
  • Sviatoslav Dmitriev, The Last Marriage and the Death of Lysimachus. - Greek, Roman, and Byzantine Studies (GRBS), 47 (2007), 135-149.
  • Ладынин, И. А., Попова, Е. А., Египетская подвеска, найденная на городище Чайка (Северо-Западный Крым), и посмертное обожествление Арсинои II Филадельфы. - Вестник древней истории, 2010, № 2, 71–85.

Външни препратки[редактиране | edit source]