Бес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Артаксеркс V)
Бес
Βήσσος
персийски сатрап
„Наказанието на Бес“, картина от XIX век
„Наказанието на Бес“, картина от XIX век

Роден
Починал
329 г. пр.н.е.

РелигияЗороастризъм
Семейство
РодАхемениди
Бес в Общомедия

Бес (др.-перс. Artaxšaçrā V, на старогръцки: Βήσσος; на латински: Bessus), самообявил се за Артаксеркс V, е бактрийски сатрап и зет на Дарий III, който като самозванец срещу Александър Македонски умъртвил своя тъст и последен персийски шах от династията на Ахеменидите и се провъзгласил за персийски шах и управлявал в Хорезъм само година през 330 – 329 г. пр.н.е.[1]

Бес участва в битката при Гавгамела (1 октомври 331 г. пр.н.е.) в редиците на персийската армия, като след загубата придружава разбития Дарий III до Екбатана, където прекарва с шаха цялата зима. На следващата година заедно с Дарий се отправя на изток към Хорезъм, като планът предвиждал от областта да се съберат нови сили (в частност от Бактрия и Согдиана) с цел да се противопоставят на Александър Велики. По време на похода Бес прави план на предателски заговор и го осъществява, арестувайки Дарий III. Застигнати от авангарда на македонската армия, заговорниците изоставят смъртно ранения Дарий на македонските войски. Александър Велики е потресен от смъртта на своя велик противник и повелител на Азия.

След убийството на Дарий III Бес узорпаторски се самообявява за шах под името Артаксеркс V. Той се укрепва в Бактрия, обединявайки около себе си онези сили, които са решени докрай с цената на саможертва и краен фанатизъм да се противопоставят на армията на Александър.

В началото на пролетта на 329 г. пр.н.е. след обстойна разузнавателна мисия и бойна подготовка, Александър Велики преминава с главните сили на армията си през Хиндукуш и нахлува в Бактрия. Бес бяга в Согдиана, след което преминава река Окс (Амударя). Александър Велики го преследва, защото Бес продължава да твърди, че е легитимен продължител на политиката на Ахеменидската династия и шахове, но персийската политика не е особено популярна в източната част на Голям Иран, и по-специално в Централна Азия. Тези области са слабо свързани със западната част и по-специално с Персия и като правило за били потискани от Персеполис за сметка на запада и Медия. По тази причина Бес се озовал „в небрано лозе“ и скоро предаден от местните е пленен от един от военачалниците на Александър Велики – Птолемей Лага.

Бес е екзекутиран през 327 г. пр.н.е. след съдебен процес в Зариаспа в Бактрия, като сведенията за начина на смъртта му се разминават – според едни източници е завързан между две наклонени дървета и разкъсан от тях, а според други е наказан с отрязване на носа и ушите, след което е разпънат на кръст в Екбатана.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ариан, Anabasis 3, 21, 5; 3, 30, 4.; 3, 8, 3;
  2. Хронологична енциклопедия на света, том II, Велико Търново. ЕЛПИС, 1991. с. 470.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]