Арташес I
| Арташес I | ||
|---|---|---|
| Цар на Велика Армения | ||
 |
||
| Управление | 190/189 – 160/159 пр.н.е. | |
| Предшественик | --- | |
| Наследник | Артавазд I | |
| Брак | Сатеник (Սաթենիկ) | |
| Династия | Арташесиди | |
Арташес I (на арменски: Արտաշես Առաջին Բարեպաշտ; † ок. 150 пр.н.е.) е селевкидски стратег, основател на династията на Арташесидите и цар на Велика Армения. Членовете на династията основана от Арташес управляват Армения близо 2 века.
До края на 3 век пр.н.е. Армения се състои от около 120 династични владения управлявани от нахарарите (нахарар — арменски едър феодал, болярин; нахарарство — владение на нахарар) слабо обединени под знамената на владетелите от династията на Ервандидите управляващи Велика и Малка Армения.[1] Въпреки, че Александър Македонски не завзема Армения, елинистическата култура влияе силно върху арменското общество. Когато Антиох III Велики превзема Армения от Ервандидите, той назначава Арташес за стратег и сатрап.
Влиянието на Селевкидското царство над Армения отслабва след поражението от римляните в битката при Магнезия през 190 пр.н.е. Арташес и неговия колега стратег Зариадър (Zariadres) се разбунтуват и със съгласието на римляните се обявяват за самостоятелни царе: Арташес на Велика Армения, а Зариадър на Софена/Малка Армения.[2]
Арташес се жени за Сатеник, дъщеря на царя на аланите. Те имат шестима синове: Артавазд, Вриур, Мазан, Зариадър (Зарех), Тиран и Тигран. Арташес основава столицата Арташат на река Аракс, близо до езерото Севан. След като Антиох Велики е победен от римляните, Ханибал се крие за известно време при Арташес.[3] През 165 пр.н.е. Антиох IV Епифан напада Армения и взима Арташес за заложник. Той е наследен от сина си Артавазд I.
[редактиране] Източници
[редактиране] Външни препратки
- Арташес I от Encyclopaedia Iranica ((en))
- Кратка биография на Арташес ((en))
| Предшественик — |
Царе на Велика Армения 190 — 160 пр.н.е. |
Приемник Артавазд I |
