Артикулация (музика)
Вижте пояснителната страница за други значения на Артикулация.
Артикула̀ция (на латински: articulatio - разчленено) при говора и дейността на говорните органи, при произнасяне на звук, учленяване. В музиката начина по който се изпълняват тоновете, например :легато (свързано) или стакато (разделено) в най-различни степени и отенък. Артикулацията се отбелязва в нотния текст със специални знаци, носещи наименуванията : легато, стакато, тенуто, поратато, поратаменто и др. Техните способи и специфика при различните музикални инструменти са твърде разнообразани в зависимост от звукоизвличането. Свързани са примерно с движението на ръката (рамото, лакътя, китката); удара на пръстите и вдигането им (пианото и клавишните); движението на лъка или плектрума (струнните инструменти); при духовите инструменти с движението на езика, с който, чрез мислено изговаряне на различни срички при свирене се отваря или прекъсва въздушната струя; при пеенето се използват органите на речта. Артикулацита допринася изключително много за разнообразието и обогатяването на тона, като изразно средство, а също и за стиловото фразиране при художествено изпълнение.
Източници [редактиране]
- Музикален терминологичен речник, издателство „Наука и изкуство“ 1969 г.
