Артилерия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
US Navy 020401-N-2709M-001 F-A-18 Cockpit during combat mission.jpg
Битки
Военна история
Епохи

Праистория · Античност · Средновековие
Ранно модерно · Индустриална епоха · Съвременно

Военни действия според място

По въздух · Информационни ·
По земя · По вода · В Космоса

Оръжия

Бронирани · Артилерия · Биологични · Кавалерия
Химически · Електронни · Пехота
Ядрени · Психологически

Тактика

Война до изтощение · Партизанска война · Маневри
Обсада · Тотална война · Окопна война

Стратегия

Икономическа · Пълномащабна стратегия · Операция

Организация

Формации · Звания · Части

Логистика

Оборудване · Снабдяване · Снабдителна организация

Списъци

Битки · Водачи · Операции
Обсади · Теоретици · Войни
Военни престъпления · Оръжия · Писатели

Артилерията е род войски от състава на Сухопътните войски, притежаващ голяма огнева сила, значителна далекобойност и маневреност. Предназначена е за унищожаване и подавяне на живата сила и бойната техника на противника.

История[редактиране | edit source]

Още в древността са се използвали различни видове стенобойни машини - катапулт, требушет и др. Първата документирана употреба на барутна артилерия е по времето на династията Сон в Китай през 12 век, когато са използвали бамбукови оръдия. По-късно, в края на 13-и или началото на 14-и век бамбуковите оръдия са заменени с бронзови. По времето на династията Мин (1368-1644) са създадени първите артилерийски батальони и ролята на артилерията нараства неимоверно. Артилерията е използвана интензивно от монголите при завоеванията им, и чрез тях технологията се пренася в Западна Азия и Европа. В началните периоди артилерията и огнестрелните оръжия (бомбарди, аркебузи, мускети и др.) са използвани главно срещу живата сила. Обсадата и превземането на Константинопол през 1453 г. от ордите на Мехмед II Завоевателя е може би първата голяма битка от стратегическо значение, чийто изход се определя от артилерията. Огромното бронзово оръдие на унгареца Орбан в продължение на 3 месеца руши стените на великия град, преди атаката еничарския корпус и превземането на града на 29 май 1453 г. Оттогава до началото на 20-и век артилерията се развива непрекъснато и се превръща в главна ударна сила на сухопътните войски и флота. През Втората световна война водещата роля на класическата артилерия постепенно е изместена от танковете и авиацията, а в наши дни - от ракетните войски с тактическо предназначение и реактивните системи за залпов огън.


Използване и тактика[редактиране | edit source]

Непосредствено преди и по времето на Първата световна война, когато масово започват да се използват силно укрепени отбранителни линии (т.нар. позиционна и окопна война) бързо нараства и ролята на артилерията. Особено силно това важи за големите, тежки далекобойни оръдия и гаубици, както в сухопътните армии, така и във флота. По време на Руско-японската война от 1904-1905 г. главните битки (при Порт Артур и Цушимското сражение) са спечелени от японците благодарение на по-тежките им и по-далекобойни оръдия, които нанасят катастрофални загуби на руския флот. Ключовата роля на артилерията при преодоляването на силно укрепени линии става ясна по време на Балканската война 1912-1913 г. Неуспешната атака на Чаталджанската укрепена позиция от българската армия през ноември-декември 1912 г. се дължи до голяма степен на слабата пробивна мощ на полевата артилерия (75 мм гаубици на Круп), както и на равномерната стрелба по целия фронт, вместо огъня на артилерията да се концентрира в една зона за пробив. Натрупаните знания и опит от началото на войната водят до коренно нова тактика при атаката на Одрин през март 1913 г. Тогава 90 % от тежката обсадна артилерия е съсредоточена на двукилометров участък от фронта между фортовете Аджиолу и Айвазбаба на Източния сектор. В 13 ч на 11/24 март 1913 г. 424 български и 96 сръбски оръдия откриват огън срещу Одринската крепост. Масираният артилерийски обстрел продължава до 23 ч вечерта и вади от строя голяма част от турските оръдия, унищожава окопите и телените заграждения, проправяйки път за пехотната атака. До 9 часа сутринта на 12/25 март е превзета предната отбранителна позиция на Одрин. При атаката на главната отбранителна линия за първи път е използван т.нар. огневи вал (бараж). Артилерията открива безпощаден огън по фортовете в 23 ч вечерта на 12/25 март. Половин час по-късно започва пехотната атака, а артилерията постепенно пренася огъня си в тила на противника. До сутринта на 13/26 март главната отбранителна линия е овладяна и българските войски навлизат в града. Пълзящият артилерийски огън или огневи валяк като защитна завеса за пехотата, която следва отблизо, впоследствие масово се използва от армиите на Западния фронт по време на Първата световна война.