Артуро Перес-Реверте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Артуро Перес-Реверте
Arturo Pérez-Reverte
Perez reverte crop.jpg
Роден 25 ноември 1951
Картахена, Испания
Професия писател и журналист
Националност испанец
Жанр исторически и детективски роман
Повлиян Франсиско де Кеведо, Александър Дюма (баща)
Сайт http://www.perezreverte.com
Артуро Перес-Реверте
Arturo Pérez-Reverte
в Общомедия

Артуро Перес-Реверте Гутиерес (на испански: Arturo Pérez-Reverte) е испански писател и журналист, член на Испанската кралска академия от 2003 г.

Бивш кореспондент на РТВЕ и репортер, отличил се във войни и военни конфликти. Автор на поредицата „Приключенията на капитан Алатристе“ и на романа „Деветата порта“. Сътрудничи в „ХЛСеманал“ - неделна притурка на ежедневниците от групата „Восенто“, с колона под названието „Патент на Корсаря“.

Биография[редактиране | edit source]

Артуро Перес-Реверте е роден в Картахена, област Мурсия на 25 ноември 1951 година. Следва журналистика, като през трите първи години от следването си учи и политология. Работи като военен репортер 21 години (1973-1994). Първите му стъпки в журналистиката прави в ежедневника „Пуебло“, където остава 12 години. През 1977 година едновременно с тази работа и заедно с колегата си Висенте Талон основава списанието „Дефенса“ (Defensa), излязло по павилионите през април 1978 година, на което е главен редактор, докато задълженията му като кореспондент го принуждават да напусне издателството. След като напуска, постъпва в „Телевизион Еспаньола” (Televisión Española), където работи 9 години до 1994 г.

В началото на 1990-те представя по ИНР (Испанско Национално Радио) „Законът на улицата“ - нощна радиопрограма, даваща поле за изява на многобройни персонажи от най-различни сфери на живота, по-голямата част от тях престъпници. След това предаването е закрито от Хорди Гарсия Кандау, директор на РТВЕ. Между 1993 и 1994 година представя програмата за съвременна черна хроника „Код Едно“, също по „Телевизион Еспаньола“. Напуска публично от тази програма („съдържа глупости“, твърди в конференция), преди да представи молбата си за напускане, което прави със сурово писмо към директора на „Енте“, раздава го на масите и закача на дъските за обяви на Тореспаня.

Както споделя в „Територио Команче“, той си тръгва отвратен заради липсата на средства и заради политизирането на телевизията. Като военен кореспондент предава въоръжени конфликти от Кипър, Ливан, Еритрея, Сахара, Малвините, Ел Салвадор, Никарагуа, Чад, Либия, Судан, Мозамбик, Ангола, Персийският залив, Хърватия, Босна и т. н. Войната в Еритрея през 1977 година го впечатлява особено. Той я цитира няколко пъти в статиите си и в романа си „Територио Команче“. В нея изчезва за няколко месеца и едва успява да оцелее, благодарение на приятелите си от партизански отряд. Веднъж дори се налага да защитава живота си с оръжие.

През 1994 година оставя професията си като репортер и се посвещава изцяло на литературата. Започва кариерата си на писател през 1986 г. с издаването на „Майсторът по фехтовка“, макар че вече е публикувал с неголям успех краткия роман „Хусарят“. От 1991 година е сътрудник на неделната притурка на вестник „Ел Семанал“ (понастоящем се казва „ХЛСеманал“).

Досега е публикувал 18 романа и няколко сборници със статии. Романите му „Майсторът по фехтовка“, „Фламандският майстор“ и „Клуб Дюма“ са адаптирани за кино с успех, последният е под името „Деветата порта“ (както е и преводът на заглавието на български) и е режисиран от Роман Полански. През 2006 година се появява на екран филмът „Алатристе“ на Августин Диас Янес, базиран на поредицата „Капитан Алатристе“, и през 2007 година - „Морската карта“, режисиран от Иманол Урибе.

Заедно с вече споменатата сага за Капитан Алатристе, чието действие се развива в Испания по времето на Фелипе IV и войната на 1980-те години, писателят започва нова сага от исторически романи през 2004 година с излизането на „Нос Трафалгар“ - творба, която ще служи за въведение на поредица от сюжети, базирани на Войната за независимост като „Ден на холера“ (събития от въстанието от 2 май) или „Обсадата“ (място край Кадис).

Сред отличията му като литератор изпъква влизането му в Испанската кралска академия на 12 юни 2003 г., за да заеме място Т (свободно откакто е починал филологът Мануел Алвар през 2001 г.) и удостояването му със званието доктор хонорис кауза от Картагенския политехнически университет на 18 февруари 2004 г. - първото такова звание от този университет.

Телевизионната адаптация във формат на телевизионен сериал на творбата му „Кралицата на юга“ пожънва голям успех в САЩ.

Библиография[редактиране | edit source]

Романи за капитан Алатристе
  • El capitán Alatriste. 1996.
    • Капитан Алатристе. Еднорог, 2004. ISBN 9549745767.
  • Limpieza de sangre. 1997.
  • El sol de Breda. 1998.
  • El oro del rey. 2000.
  • El caballero del jubón amarillo. 2003.
  • Corsarios de Levante. 2006.
Други романи
  • El húsar. 1986.
  • El maestro de esgrima. 1988.
    • Учителят по фехтовка. Еднорог, 2001. ISBN 9549745260.
  • La tabla de Flandes. 1990.
  • El club Dumas. 1993.
    • <cite class="book" style="font-style:normal" id="CITEREFЕднорог
  • La sombra del águila. 1993.
  • Territorio comanche. 1994.
  • La piel del tambor. 1995.
    • Севилското причастие. Еднорог, 2000. ISBN 954974521Х.
  • La carta esférica. 2000.
  • Un asunto de honor. 2001.
  • La Reina del Sur. 2002.
  • Cabo Trafalgar. 2004.
  • El pintor de batallas. 2006.
  • Un día de cólera. 2007.
Нехудожествени книги
  • Obra breve. 1995.
  • Patente de corso. 1998.
  • Con ánimo de ofender. 2001.
  • No me cogeréis vivo. 2005.2000,2008"> Деветата порта. Еднорог
  • La sombra del águila. 1993.
  • Territorio comanche. 1994.
  • La piel del tambor. 1995.
    • Севилското причастие. Еднорог, 2000. ISBN 954974521Х.
  • La carta esférica. 2000.
  • Un asunto de honor. 2001.
  • La Reina del Sur. 2002.
  • Cabo Trafalgar. 2004.
  • El pintor de batallas. 2006.
  • Un día de cólera. 2007.
Нехудожествени книги
  • Obra breve. 1995.
  • Patente de corso. 1998.
  • Con ánimo de ofender. 2001.
  • No me cogeréis vivo. 2005., 2000,2008.

Външни препратки[редактиране | edit source]