Артуро Перес-Реверте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Артуро Перес-Реверте
Arturo Pérez-Reverte
Perez reverte crop.jpg
Роден 25 ноември 1951
Картахена, Испания
Професия писател и журналист
Националност испанец
Жанр исторически и детективски роман

Сайт http://www.perezreverte.com
Артуро Перес-Реверте
Arturo Pérez-Reverte
в Общомедия

Артуро Перес-Реверте Гутиерес (на испански: Arturo Pérez-Reverte) е испански писател и журналист, член от 2003 г. на Испанската кралска академия. Бивш кореспондент на РТВЕ и репортер отличил се в различни войни и военни конфликти. Авторна поредицата „Приключенията на капитан Алатристе“ и на романа „Деветата порта“. Сътрудничи в „ХЛСеманал“, неделна притурка на ежедневниците от групата „Восенто“ с една колона под названието „Патент на Корсаря“.

Биография[редактиране | edit source]

Артуро Перес-Реверте е роден в Картахена, област Мурсия на 25 ноември 1951. Следва журналистика, като през трите първи години от следването си учи и политология. Работи като военен репортер 21 години (1973-1994). Първите му стъпки в журналистиката прави в ежедневника „Пуебло“, където остава 12 години. През 1977, едновременно с тази работа и заедно с колегата си Висенте Талон основава списанието „Дефенса“ (Defensa), което излиза по павилионите през април 1978 и, на който е главен издател докато задълженията му като кореспондент го принуждават да напусне издателството. След като напуска, постъпва в „Телевизион Еспаньола” (Televisión Española), където работи още 9 години до 1994 г..

В началото на 90-те представя по ИНР (Испанско Национално Радио) „Законът на улицата“, нощна радиопрограма, даваща поле за изява на многобройни персонажи от най-различни сфери на живота, по-голямата част от тях престъпници. След това предаването е закрито от Хорди Гарсия Кандау, директор на РТВЕ. Между 1993 и 1994 представя програмата за съвременна черна хроника „Код Едно“, също по Телевизион Еспаньола. Напуска публично от тази програма („съдържа глупости“, твърди в една конференция) преди да представи молбата си за напускане, което прави с едно сурово писмо към директора на „Енте“, раздава го на масите и закача на дъските за обяви на Тореспаня.

Както излага в „Територио Команче“, той си тръгва отвратен, заради липсата на средства и заради политизирането на телевизията. Като военен кореспондент предава въоръжени конфликти от Кипър, Ливан, Еритрея, Сахара, Малвините, Ел Салвадор, Никарагуа, Чад, Либия, Судан, Мозамбик, Ангола, Персийският залив, Хърватия, Босна и т. н. Войната на Еритрея през 1977 го впечатлява особено. Той я цитира няколко пъти в статиите си и в романа си „Територио Команче“. В нея изчезва за няколко месеца и едва успява да оцелее, благодарение на приятелите си от партизанския отряд. Веднъж дори се налага да защитава живота си с оръжие.

През 1994 оставя професията си като репортер и се посвещава изцяло на литературата. Започва кариерата си на писател през 1986 г. с издаването на „Майсторът по фехтовка“, макар че вече е публикувал с неголям успех краткия роман „Хусарят“. От 1991 е сътрудник на неделната притурка на вестник „Ел Семанал“ (понастоящем се казва ХЛСеманал).

Досега е публикувал осемнадесет романа и няколко сборници със статии. Романите му „Майсторът по фехтовка“, „Фламандският майстор“ и „Клуб Дюма“ са адаптирани за кино с успех, последният под названието „Деветата порта“ (какъвто е и превода на заглавието на български) и режисиран от Роман Полански. През 2006 се появява на екран филмът „Алатристе“ на Августин Диас Янес, базиран на поредицата „Капитан Алатристе“ и през 2007 „Морската карта“, режисиран от Иманол Урибе.

Заедно с вече споменатата сага за Капитан Алатристе, чието действие се развива в Испания по времето на Фелипе IV и войната на Осемдесетте Години, писателят започва нова сага от исторически романи през 2004 с излизането на „Нос Трафалгар“, творба, която ще служи за въведение на една поредица от сюжети, базирани на Войната за независимост като „Ден на холера“ (Събития от въстанието от втори май) или „Обсадата“ (място от Кадис).

Относно заслугите му като литератор изпъква влизането му в Испанската кралска академия на 12 юни 2003 г. за да заеме място Т (свободно откакто е починал филологът Мануел Алвар през 2001 г.) или удостояването му със званието Доктор хонорис кауза от Картагенския Политехнически Университет на 18 февруари 2004 г., което е първото дадено от този университет.

Телевизионната адаптация във формат на телевизионен сериал на творбата му „Кралицата на юга“ пожъва голям успех в САЩ.

Библиография[редактиране | edit source]

Романи за капитан Алатристе
  • El capitán Alatriste. 1996.
    • Капитан Алатристе. Еднорог, 2004. ISBN 9549745767.
  • Limpieza de sangre. 1997.
  • El sol de Breda. 1998.
  • El oro del rey. 2000.
  • El caballero del jubón amarillo. 2003.
  • Corsarios de Levante. 2006.
Други романи
  • El húsar. 1986.
  • El maestro de esgrima. 1988.
    • Учителят по фехтовка. Еднорог, 2001. ISBN 9549745260.
  • La tabla de Flandes. 1990.
  • El club Dumas. 1993.
    • <cite class="book" style="font-style:normal" id="CITEREFЕднорог
  • La sombra del águila. 1993.
  • Territorio comanche. 1994.
  • La piel del tambor. 1995.
    • Севилското причастие. Еднорог, 2000. ISBN 954974521Х.
  • La carta esférica. 2000.
  • Un asunto de honor. 2001.
  • La Reina del Sur. 2002.
  • Cabo Trafalgar. 2004.
  • El pintor de batallas. 2006.
  • Un día de cólera. 2007.
Нехудожествени книги
  • Obra breve. 1995.
  • Patente de corso. 1998.
  • Con ánimo de ofender. 2001.
  • No me cogeréis vivo. 2005.2000,2008"> Деветата порта. Еднорог
  • La sombra del águila. 1993.
  • Territorio comanche. 1994.
  • La piel del tambor. 1995.
    • Севилското причастие. Еднорог, 2000. ISBN 954974521Х.
  • La carta esférica. 2000.
  • Un asunto de honor. 2001.
  • La Reina del Sur. 2002.
  • Cabo Trafalgar. 2004.
  • El pintor de batallas. 2006.
  • Un día de cólera. 2007.
Нехудожествени книги
  • Obra breve. 1995.
  • Patente de corso. 1998.
  • Con ánimo de ofender. 2001.
  • No me cogeréis vivo. 2005., 2000,2008.

Външни препратки[редактиране | edit source]