Архай
от Уикипедия, свободната енциклопедия
-
-
Еон Ера
ПродължителностПериод Начало
в млн. г.Фанерозой Неозой
65,5 млн. г.Кватернер 2,0 Неоген 23,03 Палеоген 65,5 Мезозой
185,5 млн. г.Креда 145,5 Юра 199,6 Триас 251,0 Палеозой
291 млн. г.Перм 299,0 Карбон 359,2 Девон 416,0 Силур 443,7 Ордовик 488,3 Камбрий 542,0 Протерозой Неопротерозой
458 млн. г.Едиакарий 630 Криоген 850 Тоний 1 000 Мезопротерозой
600 млн. г.Стений 1 200 Ектасий 1 400 Калимий 1 600 Палеопротерозой
900 млн. г.Статерий 1 800 Орозирий 2 050 Рясий 2 300 Сидерий 2 500 Архай Неоархай
300 млн. г.2 800 Мезоархай
400 млн. г.3 200 Палеоархай
400 млн. г.3 600 Еоархай 3 800 Хадей 4 700
-
Архай (на старогръцки: ἀρχαῖος — древен) е един от основните четири еона в историята на Земята, обхващащ периода от преди 3,9-3,8 до 2,5 милиарда години назад. По това време Земята няма кислородна атмосфера, но се появяват първите анаеробни бактерии. Вулканичната дейност е засилена с чести изригвания. По това време Земята е три пъти по-гореща, отколкото е днес.
Терминът архай е предложен в 1872 г.[1] Еонът архай се дели на четири ери:
