Архелай (Египет)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Архелай.
| Архелай | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 55 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Баща | Архелай |
| Съпруга | Береника IV |
Архелай II (на гръцки: Αρχέλαος) управлява в Древен Египет от март или април 56 пр.н.е. до 55 пр.н.е. като съпруг на египетската царица Береника IV.
Той е син на понтийския генерал Архелай, обаче се представя за син на известния понтийски цар Митридат VI. Майка му е вероятно дъщеря на Митридат VI.
През 63 пр.н.е. Гней Помпей Магнус го назначава за княз и върховен жрец на военната богиня Белона в Комана Понтика в Понт. Първата му съпруга умира през 56 пр.н.е. През март или април 56 пр.н.е. Архелай се жени втори път за Береника IV, египетска царица (58 – 55 пр.н.е.), дъщеря на Птолемей XII, от династията на Птолемеите. Той става фараон и управлява заедно с Береника IV. Обаче проконсулът на Сирия, Авъл Габиний, не е съгласен за тази сватба.
През началото на 55 пр.н.е. Птолемей XII е поставен чрез военни действия, с помощта на Авъл Габиний по заповед на Помпей Велики, отново за фарон на Египет. Архелай губи битка близо до Пелузиум против войските на Авъл Габиний. Той е убит във втората битка при Нил. Марк Антоний го погребва с почести.
Новият фараон от март или април 55 пр.н.е., Птолемей XII, заповядва екзекуцията на дъщеря си Береника IV и нейните привърженици.
Той има от първия си брак син Архелай III, който става върховен жрец на Комана, в Понт, свален от Гай Юлий Цезар през 47 пр.н.е. и има син Архелай (от 36 пр.н.е. цар на Кападокия).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Страбон, 12, 558; 17, 1, 11 p. 796.
- Дион Касий, 39, 13, 1.; 39, 57, 2f.; 55 – 58
- Ливий, periochae 105
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Günther Hölbl, Geschichte des Ptolemäerreiches. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1994, ISBN 3-534-10422-6, S. 201 – 203.
- Werner Huß, Ägypten in hellenistischer Zeit 332 – 30 v. Chr. Beck, München 2001, ISBN 3-406-47154-4, S. 692 – 694.
- Christoph Schäfer, Kleopatra. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2006, ISBN 3-534-15418-5, S. 27 – 28.
- Ulrich Wilcken, Archelaos 13). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band II,1, Stuttgart 1895, Sp. 450.
- Édouard Will, Histoire politique du monde hellénistique (323 – 30 av. J.-C.), Annales de l’Est, Nancy, 1967, tome II, p. 442.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Christopher Bennettt, Биография
- "Archelaus, No. 2 & 3" Архив на оригинала от 2012-10-12 в Wayback Machine., Ancient Library.
