Архелай (Кападокия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Архелай.

Архелай IV (на гръцки Αρχέλαος † 17 сл.н.е.) е последният цар на Кападокия. Той е син на Архелай III, върховен жрец на Комана и съпругата му Глафира (Glaphyra, за кратко време любовница на Марк Антоний), по бащина линия е внук на Архелай II направен върховен жрец на Комана в Кападокия през 60 пр.н.е. от Помпей. Архелай II е убит в битка срещу силите на Авъл Габиний, римския губернатор на Сирия през 55 пр.н.е. Правнук е на Архелай — понтийски генерал през Първата Митридатова война.

През 36 пр.н.е. Архелай IV е направен цар от триумвира Марк Антоний, но след битката при Акциум, Архелай дезертира. Октавиан Август разширява царството му като добавя към него територии от Киликия и Малка Армения. Той не е популярен сред поданиците си, които предивяват обвинение срещу него в Рим, в този случй той е защитен лично от Тиберий.

От първият си брак (съпругата му не е известна) Архелай има две деца: син и дъщеря на име Глафира (Glaphyra). По линия на дъщеря си е дядо на Тигран V и прадядо на Тигран VI, който ще е цар на Армения по времето на император Нерон. През 8 сл.н.е. се жени за царица Питодорида и става баща на децата ѝ от първия брак. Питодорида и Архелай нямат деца, тя остава негова съпруга до смъртта му, след което се връща в Понт със семейството си.

Впоследствие Архелай е обвинен в заговор от вече станалия император Тиберий и територията на Кападокия е анексирана и направена римска провинция.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Archelaus of Cappadocia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.