Археоптерикс
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Археоптериксът (от гр. - древно крило) се счита за най-стария представител на клас птици, живял преди около 150 милиона години през периода юра.
Досега са известни десет скелетни находки на древната птица. Първата от тях е намерена през 1861 г. близо до Соленхофен, Южна Германия. Година по-рано е бил намерен отпечатък от перо за което все още се спори дали принадлежи към същия вид или на друга, все още неописана, първоптица.
Археоптериксът е бил хищник с размерите на врана. Съчетава черти характерни както за влечугите така и за птиците. Челюстта му е издължена като човка на птица, но съдържа множество остри зъби типични за динозаврите. Цялото тяло е покрито с пера, но на крилата има пръсти с остри нокти. Тези характеристики именно, го определят като преходно звено в еволюцията от влечуги към птици.
[редактиране] Външни препратки
