Арчар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северозападна България. За реката вижте Арчар (река).

Арчар
България
Red pog.png
Арчар
Област Видин
Red pog.png
Арчар
Общи данни
Население 2 695 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 54.418 km²
Надм. височина 43 m
Пощ. код 3770
Тел. код 09317
МПС код ВН (Вд)
ЕКАТТЕ 00672
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Димово
Лозан Лозанов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Арчар
Емил Георгиев
(БСП)

Арча̀р е село в Северозападна България. То се намира в Община Димово, Област Видин. По население е най-голямото село в областта и двойно по-голямо от общинския център град Димово. До 14.08.1934г. се е наричало Акчар.

География[редактиране | edit source]

Село Арчар, област Видин, се намира в Северозападния регион на България и е част от община Димово. Разположено е при вливането на река Арчар (позната сред местното население като река Арчарица) в Дунав, на 28 км от Видин. През селото минава и река Бързарци. Надморско равнище: 60 - 90 м. Селото се намира на главния път Видин - Лом. Населението е около 3 000 души. Арчар се състои от четири махали - българска, турска, циганска и коритарска (копанарска).

История[редактиране | edit source]

Селото е възникнало още по времето на Римската империя под името Рациария. Рациария е създадена през II в. като постоянна станция на римската дунавска флотилия. От античния град започвал важен път през Ниш за Адриатика. По времето на император Аврелиан Рациария станала главен град на провинция крайбрежна Дакия. Рациария бил процъфтяващ град.

През 1832 г. в селото е открито килийно училище, а през 1898 г. е учредено читалище. До 1934 година името на селото е Акчар. (бяла кърпа)[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Акчар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

През 1981-1991 г. са проведени научни разкопки от българо-италиански екип, съгласно договор между Археологическия институт и музей при БАН и катедрата по стара история на от университета в Болоня. Финансирането им обаче приключва в началото на деветдесетте години и проекта замира.

В турската махала са открити златни предмети от римско време. В много дворове все още съществуват цялостно запазени зидове, части от постройки и глинени съдове - паници, лули. На полето могат да се открият множество римски монети, повечето от които с незначителна стойност. Селото често е обект на набези от иманяри.

През 30-40-те години жителите на селото активно участват в Антифашистките движения в страната. Много партизани от Арчар биват избити, удавени или разстреляни от представителите на царската власт.

След 09.09.1944 г. селото преживява своя подем и възход в икономически и културен план. Става един от най-големите културни центрове в Област Видин със свои Фолклорен Ансамбъл и Самодейни дейци на културата. Бива построено едно от най-големите читалища в страната, сградата на което е издържана в стил неокласицизъм.

Промените, настъпили след 1989 се отразяват неблагоприятно на селото. Повече от 60% от населението емигрира в големите градове или извън страната. По-голямата част от хората остават без работа и 15 години се препитават предимно с иманярски набези, довели до унищожаването на историческото културно наследство на селото - бива разрушен римският град Рациария, разграбени са иконите от местния храм, построен от Цар Борис III. Напълно замира културния живот в селото.

Население[редактиране | edit source]

  • Население по официалните преброявания в България.
1934г. 1946г. 1956г. 1965г. 1975г. 1985г. 1992г. 2001г. 2011г.
4028 4139 3990 3577 3352 3051 3009 2624 2370
  • Самоопределяне по етническа принадлежност към 1.02.2011г.
българска турска ромска друга не се самоопределя
1875 .. 461 14 ..

.. Данните са анонимизирани в съответствие с чл. 25 от Закона за статистиката.

  • Степен на завършено образование към 01.02.2011г.
Общо Висше Средно Основно Начално Незавършено начално Никога не посещавали училище Деца до 7г.
2135 64 625 967 243 161 50 25
  • Население по възрастови групи към 01.02.2011г.
Общо 0-4 5-9 10-14 15-19 20-24 25-29 30-34 35-39 40-44 45-49 50-54 55-59 60-64 65-69 70-74 75-79 80-84 85+
2370 171 167 117 155 177 128 142 131 159 134 136 140 166 140 106 95 69 37

Обществени институции[редактиране | edit source]

Народно Читалище "ОБРАЗОВАНИЕ" -1898 г. председател Евгени Цветанов email:<nch_obrazovanie_1898g@abv.bg> ул.Райна Княгиня №1

КМЕТСТВО Арчар 3770, тел. 093172328

Пощенски клон: ул. Кирил и Методий 3

СОУ "Христо Ботев" с. Арчар 3770, ул.”Васил Левски” №7, директор: Ширин Раимова Шахин тел. 09317 23-13

В селото също така има клон на Банка ДСК

От 2007 г. има и Полицейски участък тел.093172300

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Всяка година през първата събота и неделя на месец август се провежда панаир. За панаира прииждат хора от съседните села, което съживява търговията на селото за два-три дни.

В селото има футболен отбор. В миналото се е казвал фк "Левски"с.Арчар. Настоящето му име е фк "Рациария". През 2012/2013г. отборът се завръща в елита след 8 годишно прекъсване. Завършва на последното 11-то място. Всяка седмица той сбира селото на мачовете си. В Арчар има две училища- старото, за 1.-4. клас и новото, за 5.-12.клас.

Известни личности[редактиране | edit source]

  • Петър Аврамов - Роден на 20.11.1954 г. в с. Арчар, Видинско. Завършва Икономически университет – гр. Варна (бивш ВИНС “Димитър Благоев”), магистърска степен по икономика. Притежава пет следдипломни квалификации в областта на мениджмънта и застрахователното дело. През 1981 г. е избран за заместник-председател на ПК “Наркооп” – Видин. През 1986 г. е избран за председател на УС и изпълнителен директор на новосформиращото се кооперативно предприятие “Търговия на едро и дребно” – Видин, и за заместник-председател на ОКС – Видин. През 1993 г. става главен директор на ДЗИ – Видин. От 12.02.2002 г. е председател на УС и изпълнителен директор на “Хановер КООП България”, днес “ХДИ” Застрахователно АД [1]. Председател на настоятелството на няколко училища в град Видин. Дългогодишен спонсор на видинският баскетболен отбор "Химик", в момента един от основните спонсори на националният баскетболен отбор, организатор и основател на ежегодния "Мач на звездите". Петър Аврамов е една от личностите отразена в книгата на Петър Андасаров "Строители на съвременното българско застраховане", както и председател на контролния съвет на Асоциацията на Българските Застрахователи четвърта поредна година. Отразен обстойно в множество публикации, вестници и интернет сайтове.
  • Любен Велков Пашански (1926-2002) - единствения популяризатор на историята на селото извън неговите предели. Учител, историк и археолог, виден общественик с огромна роля в културния живот на селото. Главен принос е научно-популярният филм на Д. Папазов с негово участие "Разкопки в Рациария", неведнъж излъчван по Държавните Телевизионни канали - ТВ България и Канал 1. Посвещава целия си живот на изследване на историята на Арчар и предимно на разкопките на Римския град Рациария. Заедно с италианската археоложка Мария Болини е откривател на прочутото Съкровище на Рациария и получилата световна популярност статуя на Херакъл.

През 90-те години трудно преживява вандалското разрушаване на историческите находки на Рациария от иманяри с активното участие на представителите на местната власт, от което получава инфаркт и умира през 2002 г. Негова съпруга и дългогодишна спътница е Виктория Динева.

  • Тодор Игнатов, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Осма костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[3]
  • Цветко Йонов (1881 - ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Девета велешка дружина[4]
  • ЙОНЧО ЛАЧКОВ БРЪНЧЕВ Роден е на 18 февруари 1897 г. в с. Арчар. Йончо Лачков Брънчев е съзнателен и активен член на партията. По време на Септемврийското въстание 1923 г. се сражава с червена фланела срещу настъпващите военно-фашистки части от Видин. След поражението на въстанието, на 27 септември 1923 г., заедно с група свои другари той е разстрелян в местността „Ялията" край селото.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 826.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.306.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.323-324.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Й. Атанасовa. Археологически находки от с. Арчар, Видинско. - Известия на музеите от Северозападна България, 16, 1990, 11-17.