Асамати
| Асамати | |
|---|---|
  Асамати
Асамати на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Пелагонийски |
| Община: | Ресен |
| Географска област: | Долна Преспа |
| Население: | 175 (2002) |
| Надморска височина: | 980 м |
| Геогр. положение: | 40° 59' 11" сев. ш. 21° 3' 3" изт. д. |
| Пощенски код: | |
| Телефонен код: | |
| Код на МПС: | ВТ |
Асамати (на македонска литературна норма: Асамати) е село в Община Ресен, Република Македония.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено на североизточния бряг на Преспанското езеро, южно от град Ресен, като от изток остават западните склонове на Пелистер
[редактиране] История
Районът на селото е много богат на археологически обекти. От дълбока древност в землището на днешното село са съществували редица селища (археологически обекти): Асамати, обект датиран от римската епоха; Мисурица, селище и некропол от римско време; Прекоп, селище от еленистическата епоха; Ружин гроб, погребална могила от желязната епоха; Св. Архангел, обект от късноантичната епоха; Св. Неделя, селище от бронзовата епоха.
В 19 век Асамати е етнически смесено село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Адамите (Adamité) е посочено като село с 16 домакинства и 30 жители мюсюлмани и 16 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Самати има 115 жители, от които 30 българи християни и 85 арнаути мохамедани.[2]
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Асамати има 48 българи екзархисти и 102 албанци.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Асамати е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.
По време на Първата световна война Асамати е включено в Подмочанска община и има 115 жители.[6]
[редактиране] Асамати днес
Църквата „Св. Архангел“ в село Асамати е изградена през 1633 година.
Според преброяването от 2002 година селото има 175 жители, от които:[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 68 |
| албанци | 81 |
| турци | 26 |
[редактиране] Личности
- Родени в Асамати
Евтим Димитров (1867 - ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Седма кумановска дружина[8]
[редактиране] Външни връзки
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.88-89.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 241.
- ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.125.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 170-171.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.217 и 827.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, стр. 9.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 217.
| Населени места в Община Ресен |  |
|
|---|---|---|
| Ресен | Асамати | Болно | Брайчино | Вълкодери | Горна Бела църква | Горно Дупени | Горно Круше | Грънчари | Долна Бела църква | Долно Дупени | Долно Перово | Дърмени | Евла | Езерани | Златари | Избища | Илино | Козяк | Конско | Крани | Кривени | Курбиново | Лавци | Лева река | Лескоец | Любойно | Наколец | Отешево | Петрино | Подмочани | Покървеник | Прелюбе | Претор | Райца | Сливница | Сопотско | Стение | Стипона | Царев двор | Шурленци | Щърбово | Ървати | Янковец | ||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
