Асеневци
.svg)
Династията на Асеневци управлява Второто българско царство между 1187 и 1280. Произходът на династията е български [1], а за някои румънски медиевисти - спорен, т.е. най-вероятно е кумански или смесен куманско-български (а според други румънски историци влашки). Мнението на румънската историография за произхода на династията възстановяваща българската независимост е обяснимо, тъй като Влашко е самостоятелно образувание от 1330 година, т.е. след Велбъждската битка, а старобългарския език, българската писменост, титулатура и обществени отношения са в сила на територията на днешна Румъния до 16 - 19 век, т.е. до образуването на Румъния чрез обединението на Влашко и Молдова в една държава.
Самите Асеневци се разглеждат като наследници на българските царе Самуил, Петър I и Симеон I, а своята държава - като продължение на Първата българска държава.
Българският цар Мицо Асен след бягството си във Византия основава византийския клон на фамилията Асеневци (на гръцки: Асани).
Съдържание |
[редактиране] Владетели от Асеновата династия
| Иван Асен I (Асен) | 1187 - 1196 |
| Петър IV (Теодор) | 1185 - 1197 |
| Калоян (Йоаница) | 1197 - 1207 |
| Борил | 1207 - 1218 |
| Иван Асен II | 1218 - 1241 |
| Калиман I | 1241 - 1246 |
| Михаил II Асен | 1246 - 1256 |
| Калиман II | 1256 |
| Мицо Асен | 1256 - 1257 |
| Константин Асен (Константин Тих) | 1257 - 1277 |
| Иван Асен III | 1279 - 1280 |
[редактиране] Източници
- ↑ Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 - 1460). БАН, ISBN 954-430-264-6, 1985, 1994.
