Асеневци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Иван Асен ІІ, „Гелдернски гербовник“ 1370
България през 1230 г. при Иван II Асен
Фреска от Боянската църква
Гробната църква на Асеневци, Свети 40 мъченици във Велико Търново.
Асеневци
Генеалогия на династията Асен

Династията на Асеневци (Asseniden, Asseniter, във Византия са наричани: Ασάνης, Asanes) управлява Второто българско царство между 1187 и 1280. Произходът на династията е български според българската историография.[1] Според румънските медиевисти той е влашки. Според независими анализи Асеневци всъщност са кумани, попаднали под силно влашко влияние през 12 в. и впоследствие българизирани.[2]

Самите Асеневци се разглеждат като наследници на българските царе Самуил, Петър I и Симеон I, а своята държава - като продължение на Първата българска държава.

Българският цар Мицо Асен след бягството си във Византия основава византийския клон на фамилията Асеневци (на гръцки: Асани).

Владетели от Асеновата династия[редактиране | edit source]

Монумент на Асеневци във Велико Търново, скулптор проф. Крум Дамянов
Иван Асен I (Асен) 1187 - 1196
Петър IV (Тодор) 1185 - 1197
Калоян (Йоаница) 1197 - 1207
Борил 1207 - 1218
Иван Асен II 1218 - 1241
Калиман I 1241 - 1246
Михаил II Асен 1246 - 1256
Калиман II 1256
Мицо Асен 1256 - 1257
Константин Асен (Константин Тих) 1257 - 1277
Иван Асен III 1279 - 1280

Деспоти на Морея с допълнителното име Асен[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 - 1460). БАН, ISBN 954-430-264-6, 1985, 1994.
  2. Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185-1365, István Vásáry, Cambridge, University Press, 2005, ISBN 1139444085, стр. 41-42.

Литература[редактиране | edit source]

  • Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186–1460). Sofia, Bulgarian Academy of Sciences, 1985. OCLC 14378091.
  • Vasary, Istvan (2005) "Cumans and Tatars", Cambridge University Press: pp. 34–42
  • Stephenson, Paul (2000): "Byzantium's Balkan Frontier — A Political Study of the Northern Balkans, 900–1204" pp. 289–300
  • А. А. Василиев: History of the Byzantine Empire, 1935
  • Djuvara, Neagu. O scurta istorie a romanilor povestita celor tineri. Humanitas, 2008. ISBN 978-973-50-2591-5.* Stelian Brezeanu, Istoria Imperiului Bizantin, Bucuresti, MERONIA, 2007
  • Lexikon des Mittelalters (LMA). München 1980ff. Band 1
  • Edgar Hösch, Karl Nehring & Holm Sundhaussen: Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Böhlau, Wien/Köln/Weimar, Böhlau Verlag 2004, ISBN 3-205-77193-1. S. 62–63.

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Панорама от Велико Търново