Герб на Иван Асен ІІ, Гелдернския гербовник 1370
Династията на Асеневци управлява Второто българско царство между 1187 и 1280. Произходът на династията е български [1], а за някои румънски медиевисти - спорен, т.е. най-вероятно е кумански или смесен куманско-български (а според други румънски историци влашки). Мнението на румънската историография за произхода на династията възстановяваща българската независимост е обяснимо, тъй като Влашко е самостоятелно образувание от 1330 година, т.е. след Велбъждската битка, а старобългарския език, българската писменост, титулатура и обществени отношения са в сила на територията на днешна Румъния до 16 - 19 век, т.е. до образуването на Румъния чрез обединението на Влашко и Молдова в една държава.
Самите Асеневци се разглеждат като наследници на българските царе Самуил, Петър I и Симеон I, а своята държава - като продължение на Първата българска държава.
Българският цар Мицо Асен след бягството си във Византия основава византийския клон на фамилията Асеневци (на гръцки: Асани).
Владетели от Асеновата династия [редактиране]
- ↑ Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 - 1460). БАН, ISBN 954-430-264-6, 1985, 1994.
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
.svg)
