Асеневци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Иван Асен ІІ, Гелдернския гербовник 1370
Асеневци

Династията на Асеневци управлява Второто българско царство между 1187 и 1280. Произходът на династията е български според българската историография.[1] Според румънските медиевисти той е влашки. Според независими анализи Асеневци всъщност са кумани попаднали под силно влашко влияние през 12 в. и впоследствие българизирани.[2]

Самите Асеневци се разглеждат като наследници на българските царе Самуил, Петър I и Симеон I, а своята държава - като продължение на Първата българска държава.

Българският цар Мицо Асен след бягството си във Византия основава византийския клон на фамилията Асеневци (на гръцки: Асани).

Владетели от Асеновата династия[редактиране | edit source]

Монумент на Асеневци във Велико Търново, скулптор проф. Крум Дамянов
Иван Асен I (Асен) 1187 - 1196
Петър IV (Тодор) 1185 - 1197
Калоян (Йоаница) 1197 - 1207
Борил 1207 - 1218
Иван Асен II 1218 - 1241
Калиман I 1241 - 1246
Михаил II Асен 1246 - 1256
Калиман II 1256
Мицо Асен 1256 - 1257
Константин Асен (Константин Тих) 1257 - 1277
Иван Асен III 1279 - 1280

Източници[редактиране | edit source]

  1. Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 - 1460). БАН, ISBN 954-430-264-6, 1985, 1994.
  2. Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185-1365, István Vásáry, Cambridge, University Press, 2005, ISBN 1139444085, стр. 41-42.

Вижте още[редактиране | edit source]


Външни препратки[редактиране | edit source]