Асеново (Област Плевен)
За другите български села с това име вижте Асеново.
| Асеново | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 267 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 18.916 km² |
| Надм. височина | 130 m |
| Пощ. код | 5957 |
| Тел. код | 06540 |
| МПС код | ЕН (Пл) |
| ЕКАТТЕ | 744 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Плевен |
| Община - кмет |
Никопол Емил Бебенов (БСП) |
Асеново е село в Северна България. То се намира в община Никопол, Област Плевен.
Съдържание |
[редактиране] История
Асеново е основано през 1892 г. Първите му заселници са етнически българи — католици от областта Банат, село Винга (Румъния). Те са потомци на избягалите в Банат, тогава част от Австро-Унгарската империя, българи след разгрома на Чипровското въстание от 1688 г.
[редактиране] География
Асеново заема площ от 1360 дка. През територията му минава главният автомобилен път Никопол — Плевен. Намира се на 24 км от Никопол и на 28 км от Плевен. Граничи със селата: на юг — Мечка, на запад — Бръшляница, на север — Дебово и на изток — Новачене.
Името на селото идва от името на българския владетел цар Асен. Българското правителство дава 16000 дка земя за застрояване и земеделски площи. Селото е проектирано с прави, широки улици, квадратни парцели от дванадесет декара, делени на четири равни двора по 3 дка. Повечето от къщите са с архитектура, специфична за Банат и Унгария — тесни и дълги по посока навътре към двора, а покривът е със значително по-остър връх от масовите типично български къщи. Първият кмет е Гюра Мескин.
[редактиране] Религии
Населението е предимно католическо-християнско. В с. Асеново е изпратен през 1894 г. белгийски свещеник — отец Павел Корселис. Следващата година е взето решение за построяване на църква, като същата е изградена и изографисана от Йосиф Киш - художник от гр. Плевен.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Красота и старинност придават паметникът „Света Троица“ и Католическата църква „Света Троица“. Културната дейност е съсредоточена в Народно читалище „Петър Парчевич“ основано през 1927 г. Има салон, малък салон и библиотека. Гордост на селото е Банатският фолклорен състав, който на V и VI Национален събор на народното творчество в Копривщица завоюва 18 златни медала, любовта и признанието на журито и многолюдната публика.
[редактиране] Редовни събития
- 20 август - фестивал "Банатски вкусотии - традициите на моето село".