Асен Игнатов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Асен Игнатов
български философ
Роден
Починал
12 август 2003 г. (68 г.)
Учил вСофийски университет
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на XX век
ИнтересиФилософска антропология
Текстове„Тъга и порив на епохата“ (1968)
„Хайдегер и философската антропология“ (1979)
„Психология на комунизма“ (1985)
Семейство
СъпругаДора Игнатова

Асен Йорданов Игнатов е български академичен философ, антикомунист и политически емигрант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Асен Игнатов е роден на 9 април 1935 в Шумен. Следва философия в Софийския държавен университет. От средата на 60-те години е асистент по формална логика в Софийския университет. Философската антропология е обект на неговите лични интереси и занимания.

През 1968 г. издава книгата с популярни есета „Тъга и порив по епохата“, която предизвиква политически скандал. Обвинен е в „ревизионизъм“ и покушение срещу идеологическите устои на комунистическия режим. В официоза в. „Работническо дело“ излиза разгромна статия „Класово-партийният подход не е сезонна дреха“ от Михаил Бенлиев. Следва уволнение от Софийския университет и забрана на книгата му. Поставен в изолация и тотална възбрана да преподава и публикува, той взема решение да емигрира от България при първа възможност.

На една научна конференция в Брюксел през 1972 г. му се удава възможност да скъса с тоталитарния режим и така започва битието му на политически емигрант. Започва работа като научен сътрудник в Католическия университет в Льовен. След това се установява в Германия. През 1979 г. защитава докторат на тема „Хайдегер и философската антропология“. От 1980 до 1988 г. се премества в Кьолн, където наред с научната си работа е редактор в българския отдел на радио „Дойче веле“.

От 1988 г. Асен Игнатов е научен сътрудник във Федералния институт за източноевропейски изследвания в Кьолн и изнася лекции като частен доцент в католическия университет „Академия Густав Зиберт“ в провинция Баден-Вюртемберг.

Автор е на над 150 публикации и 9 книги, повечето от които са на немски език.

Умира на 12 август 2003 г.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Почетен е с титлата доктор хонорис кауза на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1997 г. През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“[1].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Тъга и порив на епохата, София: Български писател, 1968.
  • ((de)) Heidegger und die philosophische Anthropologie. Eine Untersuchung über die anthropologische Dimension des Heideggerschen Denkens (Хайдегер и философската антропология. Изследване на антропологическото измерение на Хайдегеровото мислене). (Monographien zur philosophischen Forschung, Band 174). Forum Academicum/Anton Hain, 1979, 325 S.
  • ((de)) Aporien der marxistischen Ideologielehre. Zur Kritik der Auffassung der Kultur als Ideologie in letzter Instanz (Апории на марксическото учение за идеологията). 1984, 176 S.
  • ((de)) Psychologie des Kommunismus: Studien zur Mentalität der herrschenden Schicht im kommunistischen Machtbereich. Johanes Bergmans Verlag, Muenchen, 1985, 181 S.
    • Психология на комунизма: Студии за манталитета на господстващия слой в комунистическия свят. Преводач Елена Никлева. София: Аргес, 1991, 183 с. [2][3]
    • Психология на комунизма. София: Нов български университет, 2012. ISBN 978-954-535-724-4 [4][5]
  • ((de)) Anthropologische Geschichtsphilosophie: Für eine Philosophie der Geschichte in der Zeit der Postmoderne. Academia Richarz, 1993, 221 S.
    • Антропологическа философия на историята. София: Факел, 1998, 283 с. ISBN 954-411-047-X
  • ((de)) Selbstauflösung des Humanismus: die philosophisch-anthropologischen Voraussetzungen für den Zusammenbruch des Kommunismus (Самоотмяната на хуманизма). Baden-Baden: Nomos, 1996, 156 S.
  • Структура на историческото познание, София: Изток-Запад, 2020, 176 с. ISBN 978-619-01-0653-1

Студии[редактиране | редактиране на кода]

  • ((de)) „Perestrojka der Philosophie?“. – сп. Studies in East European Thought, 1990, vol. 40, no. 1, pp. 7 – 53
  • ((en)) „The dialectic of freedom in Nikolai Berdjaev“. – сп. Studies in East European Thought, 1989, vol. 38, no. 4, pp. 273 – 289
  • ((en)) „Mil'ner-Irinin's metaphysical ethics between god and nature“. – сп. Studies in East European Thought, 1989, vol. 37, no. 2, pp. 119 – 131
  • ((en)) „The principle of partijnost' and the development of Soviet philosophy“. – сп. Studies in East European Thought, 1988, vol. 36, no. 1, pp. 63 – 78
  • ((en)) „Ideocracy or Realpolitik?“. – сп. Studies in East European Thought, 1987, vol. 33, no. 3, pp. 229 – 243
  • ((de)) „Das Individuum als Opeferlamm auf dem Altar der Geschichte“. – сп. Studies in East European Thought, 1986, vol. 32, no. 1, pp. 1 – 22
  • „Self-realization and changing the world“. – сп. Studies in East European Thought, 1985, vol. 30, no. 4, pp. 387 – 395
  • ((de)) „Das Geschichtliche in Marxistischer Sicht“. – сп. Studies in East European Thought, 1984, vol. 27, no. 2, pp. 147 – 173
  • ((de)) „Die Selbstauflösung des Humanismus: Das Schicksal der Frage nach dem Menschen im marxistischen Denken“. – сп. Studies in East European Thought, 1980, vol. 21, no. 4, pp. 301 – 317
  • ((de)) „Das schwierige Gespräch oder: Heideggers Entfremdungsauffassung und der Marxismus“. – сп. Studies in East European Thought, 1979, vol. 19, no. 1, pp. 1 – 36
  • ((de)) „Philosophie der Arrieregarde“. – сп. Studies in East European Thought, 1976, vol. 16, no. 1, pp. 27 – 66
  • ((de)) „Das Existentialismus-Bild der Filosofskaja Enciklopedija“. – сп. Studies in East European Thought, 1975, vol. 15, no. 3, pp. 225 – 251
  • ((en)) „The old and new Marxisms“. – сп. Studies in East European Thought, 1974, vol. 14, no. 1, pp. 93 – 98

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Указ № 460
  2. ↑ Съдържание на Психология на комунизма.
  3. ↑ „Абсолютното безсилие пред всемогъщия режим“ (откъс от книгата „Психология на комунизма“), „Епохални времена“, 19 юли 2009.
  4. ↑ „Психологията на комунизма или българския принос за опознаването на комунистическия манталитет“ (Христо Христов представя книгата „Психология на комунизма“ на Асен Игнатов, изд. Нов български университет, 2013 г.), desebg.com, 12 май 2013.
  5. ↑ За книгата на Асен Игнатов „Психология на комунизма“ на сайта Портал за култура, изкуство и общество, 13 март 2013 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Философия“         Портал „Философия“          Портал „Шумен“         Портал „Шумен“          Портал „България“         Портал „България“          Портал „Германия“         Портал „Германия“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Асен_Игнатов&oldid=12143792“.