Асен Татарчев
|
||||||||
Асен Михайлов Татарчев е български лекар и революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация.
[редактиране] Биография
Асен Татарчев е роден в Ресен, тогава в Османската империя. Завършва класическата българска гимназия в Битоля, след което учи медицина в Женева, Швейцария.[1]. По време на Първата световна война като доброволец е военен лекар в българската армия. Завръща се в Женева, където специализира акушерство и гинекология.
Работи първоначално като лекар в Мелник, а през 1924 г. се завръща и практикува професията в родния Ресен, тогава под властта на Кралска Югославия.[2] Подкрепя революционната дейност на ВМРО там. След разкритията на Ресенската афера Асен Татарчев е осъден на 27 февруари 1928 година и лежи 4 години строг тъмничен затвор. От изтезанията оглушава с едното ухо и губи две ребра. След излизането си от затвора е интерниран със семейството си в Ужице, а по-късно в Белград.[3] През 1932 година Асен Татарчев, съпругата му, швейцарката Марта Татарчева, и двете им деца напускат Вардарска Македония и подават петиция до Обществото на народите, в което заклеймяват преследването и избиването на българите там. Установява се със семейството си в България, където работи като училищен лекар. На Великия македонски събор в Горна Джумая на 12 февруари 1933 Марта Татарчева казва:
| „ | Швейцарка по рождение, моята съдба се свърза с македонски българин. Седем години живях в Ресен и там, както и при другите си обиколки в Македония, се убедих, че там живеят българи. Това могат да отричат само хора, които не желаят да видят истината. Моят мъж и аз отидохме в Женева, за да защитим Македония... Моят мъж лежа 4 години в затвора, но аз като майка на две деца заявявам с гордост, че съм готова винаги да възпитавам своите деца в любов към Македония и към нейната борба за освобождение...[4] | “ |
Полага голямо старание да отклони България от намеса във Втората световна война на германска страна.[1] През началото на 1940-те години е старши лекар в общинския родилен дом на ул. „Цар Симеон“ в София. След 1941 г. при българското управление на Вардарска Македония се завръща в родния край като лекар в Битоля.[5]
На 1 юли 1946 година новата комунистическа власт в Югославия го осъжда заедно с Константин Робев, Христо Ризов, Тома Гигов, Никола Коларов, Цветан Дамев, доктор Владо Туджаров, Цане Костов и други.[6]. Д-р Асен Татарчев получава смъртна присъда, която е заменена с 10 години затвор.
През 1951 година е помилван и изпратен в Прилеп, където създава гинекологичното отделение в града. От 1953 до 1963 година е лекар в Гостивар, където също създава гинекологично отделение. През 1963 година е преместен в Куманово,[7] където умира при недокрай изяснени обстоятелства. Погребан е в градските гробища в Ресен.
[редактиране] Фамилия
Асен Татарчев е син на Михаил Татарчев, член на революционния комитет на ВМОРО в Ресен и е племенник на съоснователя на ВМОРО Христо Татарчев. Негов племенник е главният прокурор на България Иван Татарчев. Асен Татарчев се оженва за швейцарката Марта, от която има двама сина: Михаил Татарчев (р. 25.12.1924 г. в Мелник), лекар, преселил се в Канада, и Филип Татарчев (р. 25.12.1924, Ресен - 1998, София).[8]
[редактиране] Бележки
- ↑ а б „Спомени на Коста Николов, Детски и ученически години“
- ↑ Бојаџиевски, Петар. Здравствено-социјалната политика на странските пропаганди во Битола. Битола, 2003, с. 63-64.
- ↑ Куманов, Милен. „ Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 20 и 252.
- ↑ Църнушанов, Коста, „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“, Унив. изд. "Св. Климент Охридски", София, 1992 [1]
- ↑ Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2005, 318.
- ↑ Гоцев, Димитър, „Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944-1991 г.“, Македонски научен институт, София, 1998 г.)
- ↑ Бојаџиевски, Петар. Здравствено-социјалната политика на странските пропаганди во Битола. Битола, 2003, с. 63-64.
- ↑ Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2005, 318.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
