Асирийски плен
Израилското (Северното) царство (по което днес носи името си и държавата Израел) е завладяно от Новоасирийското царство при владетелите му Тиглатпаласар III и Салманасар V. Малко по-късно новоасирийските владетел Саргон II и неговия син и наследник на престола Сенахирим, за около 20 години разселват на другия край на царството си т.нар. десет изгубени колена, заради израилтянската съпротива с бунтове срещу новоасирийската власт над земите им. Сенахирим също така нахлува и в южното Юдейско царство на Юда. Той успява да превземе според Библията четиресет и шест укрепени града от Юда, като се предполага по легендарните сведения, че и тяхното население е изпратено на другия край на Асирия. Йерусалим също е обсаден, но не е превзет. Племената в изгнание от Асирия по-късно стават известни от древните текстове влезли в Библията като десет изгубени племена.
Депортацията обхваща 300-хилядно население от завладяното Израилско царство към Ниневия и северните и североизточни краища на Новоасирийското царство. На местото на това местно население било поселено друго, от други победени от асирийците страни.[1]
[редактиране] Източници
- ↑ Атали, Жак. Евреите, светът и парите, От Ниневия до Вавилон, стр. 51. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.