Асоциация на българските села

Асоциацията на българските села (АБС)^[1] е първата по рода си неправителствена организация в България.

Представлява пред обществото и в чужбина възможностите за развитие на повече от 4500 села в България, както и стоящите пред тях въпроси за решаване.

Асоциацията е основана през ноември 2006 година със седалище във Велико Търново.

Сред основните инициативи на АБС са създаване на онлайн фермерски пазар за връзка между местни на агро стоки с крайни потребители в градовете; привличане на заетост в областта на селския туризъм; организиране на семинари и информационни кампании за реализация на проекти и инвестиции в селата; инициативи за пътна безопасност и сигурност в селските райони; дейности в подкрепа на кметовете на села и местните общности в икономически, социални и местни дейности; подкрепа в сферата на трудовата заетост в селското стопанство и др.

Основни цели[редактиране | редактиране на кода]

Развитие на информационната осведоменост за българските села и възможностите за инвестиции в тях
Създаване на положително и отговорно отношение към селата
Законодателна инициатива в областта на българските села
Стимулиране за развитие на селски туризъм
Подпомагане развитието на фамилното земеделие и продажбата на агростоки в градовете чрез фермерски пазар
Подкрепа и популяризиране в България и в чужбина на туристическите забележителности в селата
Разработване и прилагане на иновации и модерни технологии в селското стопанство
Привличане на български и чуждестранни инвеститори в неземеделски дейности
Привличане на инвестиции за възраждане на селското стопанство
Популяризиране и запазване на традиционните обичаи, фолклор и занаяти
Понижаване на безработицата в селата
Намаляване на миграцията от селските райони
Подобряване на условията за качествено образование в селата
Подобряване на здравеопазването в селата
Разработване на политики за завръщане на хората в селата, включително от чужбина
Информационна подкрепа, съобразно нормативните уредби на ЕС, касаещи селата и селското стопанство
Подпомагане на активните хора в селата при подготовката, писането и реализацията на проекти, финансирани от ЕС и външни донори.

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

По данни на Асоциация на българските села, към 2019 година около 2300 села в България имат много добър потенциал за развитие и са т.нар. „живи села“. Останалите около 1150 села са със статус „трудни за развитие“, а около 1570 села нямат потенциал за развитие и спадат към определението „мъртви села“.

Към 2019 година основните доходи на населението в селата са от:

земеделие (главно зърнопроизводство, зеленчукопроизводство, овощарство и лозарство)
животновъдство (главно отглеждане на овце, крави)
селски туризъм (близо 700 професионално развити обекта в цяла България)
заетост в производствени предприятия (главно в селата, разположени в радиус до 20 км от градските центрове).

Към 31.12.2019 г. общо 617 села в България са без население или с едноцифрен брой жители, показват официалните данни в Националния регистър на населените места на НСИ за броя на жителите по селища към 31 декември 2019 година.

Към същата дата в страната има общо 5 257 населени места, от които градовете са 257, селата – 4 998, а два са манастирите със статут на населено място – Клисурски и Рилски. Населените места през предходната година в сравнение с края на 2018 година се увеличават с едно, след като през 2019 година е създадено ново – Свети Константин в област Пазарджик.

От всички 4 998 села в България точно 617 са без население или с едноцифрен брой жители или с 26 повече в сравнение с предходната 2018 година, сочат данните.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ abv-selo.org

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[1] v-selo.org

[1]