Асоциация на карибските държави

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Асоциация на карибските държави
Информация
Типгеополитическа организация
Част отСъвет на министрите
СедалищеПорт ъф Спейн, Тринидад и Тобаго
РегионЦентрала Америка, Южна Америка
Езицииспански, английски, френски
главен секретарЛуис Фернандо Андраде Фала
Сайтwww.acs-aec.org

Асоциацията на Карибските държави (АСS, на испански: Asociación de Estados del Caribe; на френски: Association des États de la Caraïbe) е съюз от държави, разположени около Карибския басейн. Формиран е с идеята за кооперация, форум за диалог и действие на Карибските страни. Първичната идея зад създаването на АКД е развитие на търговия, увеличаване на транспортния обем, засилване на устойчив туризъм и за да осигури по-добра координация между страните срещу природните бедствия, като тропическите урагани, които често нанасят разрушения на Карибските острови.

Съюзът се състои от 25 държави членки и 4 асоциирани членки. Конвенцията, с която се създава АКД, е подписана на 24 юли 1994 в Колумбия. Генералният секретарят на организацията е локализиран в столицата на Тринидад и Тобаго.[1]

Задачи и цели[редактиране | редактиране на кода]

Държавите членки определят 5 сфери, в които да се насочат усилията на Асоциацията:

  • Опазването на Карибско море. Опазването и консервацията на всички природни ресурси.[2]
  • Развиване на туризма. Развитието на туризма е важна стъпка за икономическото развитие на региона.[3]
  • Търговия и външно-икономически отношения. АКД предлага рамка за диалог и дейности, които да задълбочат регионалната търговия и инвестиции, които да доведат до интегрирането на Карибския регион в международните икономически отношения.[4]
  • Природни бедствия. Една от най-важните теми в Карибския регион, тъй като природните бедствия не само унищожават инфраструктура и убиват хора, но и икономическите последствия допълнително усложняват ситуацията на Карибските страни.[5]
  • Транспорт. Засиления морски и въздушен транспорт събира страните в по-близка интеграция и е фундаментално условие за постигането на общи цели.[6]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Основните и постоянни органи на Асоциацията са:

  • Съвета на министрите
  • Главен секретариат

Съвет на министрите[редактиране | редактиране на кода]

Съветът е съставен от министрите или техни представители от всяка страна членка. Той е основният законодателен орган, както и основният орган, който се занимава с политиката на Асоциацията. Съветът на министрите следи функциите и действията на Секретариата и на Асоциацията като цяло. Организира годишна среща последните две седмици на всеки януари.[7]

Изпълнителен борд[редактиране | редактиране на кода]

Изпълнителният борд на Съвета на министрите се състои от председател, двама вицепредседатели и докладчик. Те се назначават по време на годишната среща на министрите и изпълняват своите функции до следващата годишна среща. Назначенията се решават на база географска и езична ротация между отделните групи в Асоциацията. Изпълнителният борд осигурява насоки и последвала координация при имплементирането на Работната програма на АКД. Бордът се събира два пъти в годината между обикновените и междусесийните срещи на Съвета на министрите.[8]

Междусесийни срещи[редактиране | редактиране на кода]

В полза на поддържането на комуникация и координиране между държавите членки и Секретариата АКД организира един път в годината междусесийна среща. Тя е отворена за участие на всички държави в съюза и е председателствана от представителите на страните от Изпълнителния борд. Основна задача на тези срещи е проследяването на прогреса, направен по Работната програма на АКД. Освен това се разглежда и оценява работата на Специалните комисии и Секретариата.[9]

Специални комитети[редактиране | редактиране на кода]

Съветът на министрите изгражда следните специални комисии, които да сътрудничат при имплементирането на основните цели:

  • Специален комитет по развитие на търговията и външно-икономическите отношения.
  • Специален комитет по транспорта.
  • Специална комитет по туризма.
  • Специална комитет по превенция на природните бедствия
  • Специален комитет по бюджета и администрацията.[10]

Секретариат[редактиране | редактиране на кода]

АКБ Секретариатът се намира в Тринидад и Тобаго. Официалните езици на Асоциацията са английски, немски и френски, затова всички официални документи се превеждат и на трите езика. Начело на Секретариата е Главният секретар, който отговаря за международните връзки с други региони и международни организации, финансирането на проекти, организирането на срещите на АКБ, информиране и координация с всички държави членки и управляване на финансите на АКБ.

Членове[редактиране | редактиране на кода]

„The Greater Caribbean“ е политическа концепция, лансирана от държавите членки, с основна идея полагане на основите за единство сред членовете на АКБ. С тази концепция, която включва цялата зона, граничеща с Карибско море, акцент се поставя върху общите исторически, социални и културни характеристики. От географска гледна точка тя свързва Антилите и редица страни, чиито територии на са напълно Карибски, но които споделят територии с други области като Централна Америка, Северна Америка, Андите и области от Южна Америка.[11] Пълноправните членки имат правото да участват в дискусии и последвало гласуване на срещите на Съвета на министрите и Специалните комитети.

Асоциираните членки[редактиране | редактиране на кода]

Асоциираните членки имат правото да се намесят и гласуват по проблеми, които пряко засягат националните им интереси.

Страни наблюдателки[редактиране | редактиране на кода]

Учредителни наблюдатели[редактиране | редактиране на кода]

  • Секретариатът на карибската общност (CARICOM)
  • Икономическа система на Латинска Америка (SELA)
  • Система за интеграция на Централна Америка (SICA)
  • Постоянният секретариат на Общото споразумение за икономическа интеграция на Централна Америка (SIECA)
  • Икономическа комисия на ООН за Латинска Америка и Карибския басейн (ECLAC)
  • Организация по туризъм на Карибите (CTO)

Срещи[редактиране | редактиране на кода]

Срещите от високо равнище са важни за обсъждането на проблемите и предизвикателствата поставени на международния дневен ред, но също така служат за възможност за укрепване на историческите, икономическите, социалните и културни връзки между народите на Карибите.[12]

Срещи на високо равнище
колона Среща колона Дата колона Място
V SUMMIT OF ACS HEADS OF STATE AND/OR GOVERNMENT 26 април 2013 Pétion Ville, Haiti
5th Summit of the Heads of State and or Government of the ACS (TBC) 29 ноември 2012 Indigo Bay Club, Haiti
1st Meeting Committee to Draft the Declaration of the Fifth ACS Summit 17 юли 2012 Panama City, Panama
4th Summit of Heads of State and/or Government of the Association of Caribbean States 29 юли 2005 Panama City, Panama
3rd Summit of Heads of State and/or Government of the States and Territories of the Association of Caribbean States 11 декември 2001 – 12 декември 2001 Margarita, Venezuela
2nd Summit of Heads of State and/or Government of the States and Territories of the Association of Caribbean States 16 април 1999 – 17 април 1999 Santo Domingo de Guzmán, Dominican Republic
1st Summit of Heads of State and/or Government of the Association of Caribbean States 17 август 1995 – 18 август 1995 Trinidad & Tobago

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ www.acs-aec.org
  2. ↑ www.acs-aec.org
  3. ↑ www.acs-aec.org
  4. ↑ www.acs-aec.org
  5. ↑ www.acs-aec.org
  6. ↑ www.acs-aec.org
  7. ↑ www.acs-aec.org
  8. ↑ www.acs-aec.org
  9. ↑ www.acs-aec.org
  10. ↑ www.acs-aec.org
  11. ↑ www.acs-aec.org // Архивиран от оригинала на 2015-02-19. Посетен на 2013-02-25.
  12. ↑ www.acs-aec.org

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Асоциация_на_карибските_държави&oldid=12005181“.