Асоциация на страните от Югоизточна Азия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Асоциация на страните от Югоизточна Азия
Девиз: Една визия, една идентичност, една общност
Местоположение на {{{кратко-име}}}
География и население
Площ 4 479 211 km²
Седалище Джакарта, Индонезия
Официален език английски
Население (пребр., 2010) 601 000 000
Гъстота на нас. 134,2 д./km²
Управление
Генерален секретар Сурин Питсуван
История
Образуване
8 август 1967
Икономика
БВП (ППС, 2010) 1 800 000 000 000 USD
БВП на човек (ППС) 2 995 USD

Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (на английски: Association of Southeast Asian Nations), често наричана и със съкращението АСЕАН [1] (ASEAN), [2] е политическа, икономическа и културна организация на 10 държави от Югоизточна Азия.

АСЕАН е основана на 8 август 1967 г. с подписването на Банкокската декларация от представители на Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур и Тайланд. Впоследствие членове на организацията стават също Бруней, Бирма (днес Мианмар), Камбоджа, Лаос и Виетнам. Тя се стреми към ускоряване на икономическия растеж, обществения напредък и културното развитие в страните членки и към защита на мира и стабилността в региона. Организацията е форум, даващ възможност на членуващите в нея страни да обсъждат мирно спорните въпроси, които възникват помежду им.[2]

Страните от АСЕАН имат обща площ от 4,46 милиона квадратни километра или 3% от цялата суша на Земята, а населението им е около 600 милиона души или 8,8% от хората по света. През 2010 година техният общи номинален брутен вътрешен продукт е около 1,8 трилиона долара. Ако АСЕАН беше една държава, по този показател би заемала 9-то място в света и 3-то в Азия след Китай и Япония.

Произход и развитие[редактиране | edit source]

Асоциацията е създадена на 8 aвrycт 1967 г. в Банкок с подписването на официален документ, известен като Банкокската декларация, от представители на Индонезия, Малайзия, Сингапур, Тайланд и Филипините. Декларацията определя целите и основните характеристики на новата организация, предназначена да замени Асоциацията от Югоизточна Азия, сформирана от Малайзия, Тайланд и Филипините в началото на 60-те години с цел да се занимава с политически и икономически въпроси. През януари 1984 г. към петте страни учредителки на асоциацията се присъединява Бруней. Виетнам, отначало със статут на наблюдател, става пълноправен член през юли 1995 г. Лаос и Мианмар (бивша Бирма) преминават от статут на наблюдатели към пълноправни членове през юли 1997 г. Камбоджа, на която е даден статут на наблюдател през юли 1996 г., се присъединява към асоциацията като пълноправен член през април 1999 г., като по този начин осигурява пълното представяне на региона в организацията. Страните членки на асоциацията имат общо население от около 500 млн. души и съвкупен брутен вътрешен продукт от 737 млрд. щ.д. Когато постигне официална независимост, Източен Тимор може да стане единайсетият член на асоциацията.

Цели[редактиране | edit source]

Знамената на 10-те държави от АСЕАН

В съответствие с Банкокската декларация целите на организацията са:

  • ускорение на икономическото, социалното и културното развитие на страните-членки;
  • установяване на мир и стабилност в региона чрез придържане към принципите в Устава на ООН.

Основните цели на асоциацията са определени доста широко в основополагащата декларация. Те включват ускоряване на икономическия растеж, социалния прогрес и културното развитие чрез съвместни усилия в духа на равенство, партньорство и взаимопомощ при осигуряване на съоръжения за обучение и изследвания в образователната, професионалната, техническата и административната област, поощряване на политическата стабилност в Югоизточна Азия и развитието на близки връзки с други международни и регионални организации с подобни стремежи. В областта на икономическото сътрудничество и развитие е заложено по-широко използване на селското стопанство и промишлеността на страните членки, интензификация на търговията в региона и с останалия свят, което да включва проучване на проблемите на международната търговия със стоки, подобряване на транспорта и комуникациите и приемане на съвместни изследователски и технологични програми и проекти. През 1995 г. държавните и правителствени ръководители заявяват тържествено, че "фундаменталните цели на АСЕАН трябва да са общият мир и споделеният просперитет".

Структура[редактиране | edit source]

Сградата на Секретариата на АСЕАН в Джакарта

Висш орган на АСЕАН е срещата на върха на лидерите на отделните страни-членки, която, започвайки от 2001 г., се провежда ежегодно. Срещата обикновено продължава 3 дни и е съпроводена от срещи с организации-партньори по региони. В качеството на ръководен и координиращ орган е ежегодното съвещание на министрите на външните работи, което води началото си от периода, когато срещите на върха са провеждани веднъж на три години, а съвещанието на министрите е било на предната година, подготвяйки бъдещата среща на върха. Също така, ежегодно се провеждат съвещания на министрите на финансите и периодично — на министрите на икономиката и селското стопанство, чиито най-важни решения обаче подлежат на утвърждаване от министрите на външните работи.

Ежедневното ръководство се осъществява от постоянен комитет в състав министъра на външните работи на председателстващата страна и посланиците на останалите страни. Постоянният Секретариат е разположен в Джакарта и e оглавяван от Генерален секретар (от ноември 2008 г. – бившият министър на външните работи на Тайланд — Сурин Питсуван). В организацията има 29 комитета и 122 работни групи, и ежегодно се провеждат повече от 300 мероприятия в рамките на страните-членки на АСЕАН.

В съответствие с основните и характерни особености функциите и пълномощията на асоциацията са подчинени на принципа на консенсуса.

Срещите на държавните и правителствени ръководители са най-върховният орган за вземане на решения. Срещите на върха на държавните и правителствени ръководители на страните членки, първоначално провеждани нередовно, се свикват на интервал от три години от 1992 г. насам, като всяка година се провеждат неофициални срещи; така срещите на върха стават ключов елемент в институционния механизъм на асоциацията.

Ежегодно се провежда министерска среща на АСЕАН на ниво министри на външните работи. Тя има пълномощията да определя основните насоки в политиката и основните насоки за развитие на регионалното координиране и сътрудничество в области от общ интерес. Ежегодните министерски срещи са последвани от "следминистерски конференции", на които външните министри от асоциацията се срещат с техните колеги от "диалоговите партньори".

Провеждат се и редица други министерски срещи по конкретни сектори: селско стопанство и лесовъдство, икономика, енергетика, околна среда, финанси, информатика, инвестиции, трудова заетост, право, развитие на селските региони и намаляване на бедността, наука и технологии, социално благосъстояние, транснационална престъпност, транспорт, туризъм и младеж. Дейността на министерските органи се подпомага от около 30 комитета от висши държавни служители и от над 120 технически работни групи.

През 1976 г. в Джакарта, Индонезия, е учреден постоянен централен секретариат, който изпълнява административни функции и поддържа контакти със страните членки чрез назначени специално за целта национални секретариати. През 1992 г. секретариатът е преструктуриран и подсилен, като вече персоналът му се набира с отворени процедури, а не се назначава на основата на номинации по страни, и са дадени по-широк мандат и отговорности на генералния секретар. Неговият пост се заема на ротационен принцип от страните членки по азбучен ред за срок от пет години. Асоциацията има редица специализирани органи и системи, които насърчават междуправителственото сътрудничество в редица области, включително: Университетска мрежа на АСЕАН, Мениджьрски център АСЕАН­ЕС, Център по енергетика на АСЕАН, Център за планиране на селскостопанското развитие на АСЕАН, Център за земетръсна информация на АСЕАН, Специализиран метеорологичен център на АСЕАН.

Дейност[редактиране | edit source]

Въпреки периодичното обтягане на отношенията в региона, асоциацията успява да предотврати откритата конфронтация между нейни членове с помощта на политически диалог и изграждане на доверие. Освен да насърчава сътрудничеството в основните икономически и неикономически сектори, асоциацията успява да изкове и "АСЕАН-ска идентичност", като взема общо становище по регионални и световни въпроси - от Камбоджа до Афганистан.

Всъщност АСЕАН започва съществуването си с наследство от напрежение и нетрайни отношения, между учредителите и в началния етап най-голяма загриженост предизвикват мирното решаване на конфликтите вътре в АСЕАН и съпротивата на усещащата се комунистическа заплаха. Едва в края на 1970-те го­д. икономическите въпроси стават ключов аспект в сътрудничеството в АСЕАН както между членовете, така и по отношение на трети страни и международни организации.

Първата среща на върха на АСЕАН е проведена на 2З и 24 февруари 1976 г. в Денпасар, о. Бали, Индонезия, и приключва с подписването на два важни документа. Договорът за разбирателство и сътрудничество в Югоизточна Азия въвежда принципите на взаимно уважение към независимостта и суверенитета на всички нации, на ненамеса във вътрешните работи, на мирно уреждане на споровете и ефективно сътрудничество. На 15 декември 1987 г. договорът е променен за първи път с протокол, който позволява приемането на други страни от и извън Югоизточна Азия. Виетнам и Лаос подписват договора през юли 1992 г., последвани от Мианмар през юли 1995 г. Декларацията на АСЕАН за съгласуваност - вторият документ, подписан на срещата на върха в Бали на 24 февруари 1976 г., определя насоките в областта на икономическите, социалните и културните отношения и потвърждава поетия от подписалите го страни ангажимент за създаването в Югоизточна Азия на зона на мир, свобода и неутралитет. Първоначалната Декларация за Зоната на мир, свобода и неутралитет е одобрена в Куала Лумпур на 27 ноември 1971 г.

На 4 и 5 август 1977 г. в Куала Лумпур, Малайзия, се провежда друга среща на върха. На нея се потвърждава изрично намерението за развиване на мирни отношения с други страни от Югоизточна Азия; в частност АСЕАН подкрепя правото на самоопределение на народа на Камбоджа.

През януари 1977 г. е сключено важно споразумение за установяване на преференциални търговски спогодби (РТА), което осигурява рамки за постепенно намаляване на тарифите и на други концесии в широк диапазон. Всъщност обаче само малка част от търговския обем вътре в АСЕАН е свързана със стоки на преференциални цени. Необходимостта от допълнително увеличение на търговията вътре в АСЕАН е обсъдена на третата среща на върха на държавните и правителствени ръководители, състояла се на 14 и 15 декември 1987 г. в Манила и приела подобрена програма за преференциални търговски спогодби, която определя нови приоритети в националното и регионалното развитие.

В началото на 1990-те го. с края на противопоставянето Изток-Запад и решаването на камбоджанската криза пред страните от АСЕАН се появява важна възможност за постигане на напредък в програмите за икономическо сътрудничество в среда, която вече не се характеризира със сериозни заплахи за сигурността. Четвъртата среща на върха е проведена на 27 и 28 януари 1992 г, в Сингапур. Участниците решават да позволят на външните си министри да обсъждат въпросите по сигурността по време на техни бъдещи срещи, въпреки че не дават на асоциацията компетенции във военната сфера и препоръчват създаването на зона на мир, свобода и неутралитет и на зона, свободна от ядрени оръжия. Едно от важните решения, взето на тази среща, е за създаването до 15 години на Свободна търговска зона в АСЕАН (AFТA) , прието отчасти в отговор на нарастващата икономическа интеграция в Европа и Северна Америка. Одобрено е "Рамково споразумение за подобряване на икономическото сътрудничество в АСЕАН" , чиято цел е да поощри постигането на по-подробни споразумения по неговото осъществяване. През януари 1993 г. влиза в сила схема на общи ефективни преференциални тарифи (СЕРТ). На последващите срещи на министрите на търговията и икономиката, проведени между 1993 и 1995 г., е разширен броят на продуктите, засегнати от процеса на намаляване на тарифите, и са поставени по-стриктни срокове за осъществяването на Свободна търговска зона в АСЕАН.

Нарастващата обвързаност на асоциацията с въпросите на политиката и сигурността довежда до установяването на конкретен механизъм за диалог - Регионалния форум на АСЕАН, чиято първа официална среща се про­вежда през юли 1994 г.

Петата среща на върха се провежда на 14 и 15 декември 1995 г. в Банкок. Банкокската декларация съдържа дневен ред за по-голяма икономическа интеграция с оглед ускоряване на графика за Свободна търговска зона в АСЕАН от първоначалните 15 на 10 години. Договорът за създаване на зона, свободна от ядрени оръжия в Югоизточна Азия (SEANWFZ), е подписан на 15 декември по време на срещата на върха в Банкок с цел да се забранят производството, разполагането, превозът и използването на ядрени оръжия на териториите на страните участнички, включително на съответните им континентални шелфове и изключителните икономически зони (EEZ). Първата неформална среща на върха на АСЕАН е свикана на 30 ноември 1996 г. в Джакарта; участниците потвърждават силната си обвързаност с бързото осъществяване на асоциация, включваща всичките десет страни от Югоизточна Азия.

Трийсет години след раждането на асоциацията държавните и правителствени ръководители се срещат в Куала Лумпур на втората неформална среща на върха и на 15 декември 1997 г. приемат "Представа за АСЕАН през 2020 г.", призоваваща за "партньорство в динамичното развитие", насочено към изковаването на по-тясна икономическа интеграция в региона.

Вторият протокол за промяна на договора за разбирателство и сътрудничество в Юго­източна Азия от 1976 г., приет на 25 юли 1998 г. в Манила, изрично изисква "съгласието на всички държави от Югоизточна Азия" за приемането в договора на членове извън региона.

Ханойският план за действие, приет от шестата среща на върха на 16 декември 1998 г. и покриващ периода 1999-2004 г., е първият от поредица планове за действие, водещи до изпълнението на "представата за АСЕАН". Обмислени са някои мерки за ускоряване на икономическото възстановяване в региона, за намаляване на разликата в нивото на развитие на страните членки и за облекчаване на социалните последици от икономическата и финансовата криза. Също така е обсъдено по-нататъшното развитие на области на растеж и триъгьлници на растеж в подрегиона. Въпреки временните изключения, приети за страни, изправени пред тежки проблеми при изпълнението на задълженията им по СЕРТ (като Виетнам, Лаос и Мианмар), е изтъкнат ангажиментът за осъществяването на свободна търговска зона в АСЕАН до 2002 г. - шест години по-рано от първоначално определената 2008 г.

Третата неформална среща на върха е свикана на 27 и 28 ноември 1999 г. в Манила, за да се обсъдят важни въпроси, чакащи решение. Необходимостта от интегриране в АСЕАН на по-новите страни членки (Камбоджа, Лаос, Мианмар и Виетнам, или КЛМВ) довежда до лансирането на Инициатива за интеграция в АСЕАН (IAI) по случай четвъртата неформална среща на върха, състояла се на 22 и 25 ноември 2000 г. в Сингапур. След вземането на решението за инициативата външните министри, срещнали се в Ханой на 23 юли 2001 г., приемат декларация за намаляване на разликата в развитието с цел постигане на по­тясна интеграция в АСЕАН. Според декларацията трябва да се посветят "специални усилия и ресурси" за насърчаването на развитието на КЛМВ, като се даде приоритет на инфраструктурата, развитието на човешките ресурси и информационните и комуникационните технологии.

Външни oтношения[редактиране | edit source]

Среща на външните министри на АСЕАН и Европейския съюз в Нюрнберг, 2007 година

В редица чужди държави са учредени специални комитети на равнище глави на дипломатически мисии с цел поощряване на координирането на политиката и оказване на помощ при осъществяването на външните отношения на асоциацията. Понастоящем такива АСЕАН комитети функционират в Брюксел, Вашингтон, Делхи, Женева, Исламабад, Канбера, Лондон, Москва, Ню Йорк, Отава, Париж, Пекин, Сеул, Токио и Уелингтън.

Асоциацията развива отношения с основни страни, най-вече с "диалоговите партньори", чиито външни министри участват в след­министерските конференции на АСЕАН. Освен Европейския съюз (ЕС) понастоящем сред тези партньори са Австралия, Индия, Канада, Китай, Нова Зеландия, Русия, САЩ, Южна Корея, Япония и Програмата на ООН за развитие (ПРООН). Асоциацията си сътрудничи с Пакистан в определени области.

Постепенно се заздравяват в нова рамка връзките на асоциацията с Китай, Южна Корея и Япония (АСЕАН + 3) чрез провеждане на редовни срещи в съответствие с решението, взето в Ханой през декември 1998 г. по случай шестата среща на върха на АСЕАН. Съвместното изявление относно източноазиатското сътрудничество, прието на 28 ноември 1999 г. От държавните и правителствени ръководители, потвърждава поетия от участниците ангажимент да работят чрез рамката на АСЕАН + З на базата на съществуващите процеси за консултации и сътрудничество, особено в икономическата и социалната област. През май 2000 г. министрите на икономиката от Източна Азия провеждат първата сесия от редовните си срещи. През май 2001 г. е подписано споразумение за валутна мрежа между централните банки на АСЕАН + 3; въпреки ограниченото си значение споразумението би могло да представлява първа стъпка към създаването на азиатски валутен фонд.

Връзките на асоциацията с ЕС представляват обещаваща област за сътрудничество. След началото на неформалните отношения през 1972 г. през 1980 г. между асоциацията и тогавашната Европейска икономическа общност (ЕИО) е подписано подлежаща на подновяване петгодишно споразумение за сътрудничество, насочено към заздравяване на търговските отношения и увеличаване на съвместната работа в научната и селскостопанската област. Двете организации предлагат няколко инициативи, които, освен друго, трябва да насърчават европейските инвестиции в Югоизточна Азия, да определят съвместни промишлени проекти и да улесняват достъпа до пазарите на АСЕАН. От началото на 90-те години асоциацията и ЕС полагат усилия за увеличаване на търговията и инвестициите, за сътрудничество срещу трафика на наркотици и за насърчаване на по-голямо участие на частния сектор. През последните няколко години обаче сериозните различия относно демократичните и човешките права, наблюдавани в някои страни членки на асоциацията (особено в Мианмар), довеждат до отлагане или отменяне на срещи на съвместния комитет на ЕС и АСЕАН. Лансираната през 1994 г. от ЕС нова стратегия спрямо Азия и декларацията относно важността на АСЕАН като крайъгълен камък в диалога на ЕС с Азия поставят основите за провеждането през 1996 г. в Банкок на първата среща Азия-Европа (ASEM).

Асоциацията взема активно участие в по­нататъшното задълбочаване на икономическото сътрудничество в Азиатско-Тихоокеанския регион, особено чрез Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) и Съвета за тихоокеанско икономическо сътрудничество (СТИС).

История[редактиране | edit source]

АСЕАН е предшествана от организация, наречена Асоциация на Югоизточна Азия — съюз, състоящ се от Филипините, Малайзия и Тайланд, сформиран през 1961 г. Самата АСЕАН е създадена на 8 август 1967 година, когато външните министри на петте страни — Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур и Тайланд се събират на среща в сградата на тайландското Министерство на външните работи в Банкок и подписват Декларацията на АСЕАН, по-известна като Банкокска декларация. Петте министри са Адам Малик от Индонезия, Нарцисо Рамос от Филипините, Абдул Разак от Малайзия, С. Раджаратнам от Сингапур и Танат Кхоман от Тайланд.

Сред мотивите за зараждането на АСЕАН са общи: възможността управляващите елити на страните-членки да могат да се съсредоточат върху изграждане на нациите, общия страх от комунизма, недоверието към външните сили през 1960-те, както и желанието за икономическо развитие; и индивидуални за различните страни — например амбицията на Индонезия да се превърне в регионален хегемон посредством регионално сътрудничество, или надеждите на Малайзия и Сингапур да ограничат Индонезия и да приведат отношенията в по-сговорчива рамка.

През 1976 година, на меланезийската държава Папуа-Нова Гвинея е предоставен статут на наблюдател. На срещата на високо равнище в Бали през 1976 година, организацията приема програма за икономическо сътрудничество, в която обаче има затишие в средата на 1980-те, и активността по която е възобновена към 1991 година, когато Тайланд предлага развиването на регионална зона за свободна търговия. По-късно към блока се присъединява Бруней (стана шестата от членките).

На 28 юли 1995 година, Виетнам става седмия член на АСЕАН. Лаос и Бирма се присъединяват две години по-късно. На 23 юли 1997 година Камбоджа трябва да се присъедини заедно с тях, но решението за нея е отложено поради вътрешните политически борби в страната. Камбоджа се включва в АСЕАН на 30 април 1999 година, след стабилизирането на правителството.

През 1990-те, в организацията се наблюдава стремеж към повишаване броя на членките, както и желание за по-нататъшна интеграция. Малайзия предлага създаването на Икономически форум за Източна Азия, състоящ се от тогавашните страни-членки на АСЕАН, плюс Китай, Япония и Южна Корея; с цел противодействие на нарастващото влияние на САЩ в организацията за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество, както и в азиатския регион като цяло. Това предложение обаче пропада, поради силното противопоставяне от страна на Съединените щати и Япония. Въпреки този неуспех, държавите-членки продължават да търсят начин за по-нататъшна интеграция и през 1997 година е създадена групата „АСЕАН плюс три“.

През 1992 г. е подписана схемата за график за създаване на Обща ефективна преференциална тарифа за постепенното намаляне на тарифите — с цел увеличаване на регионалното конкурентно предимство като производствена база, насочено към световните пазари. Този документ трябва да служи като рамка за създаването на зона за свободна търговия на АСЕАН. След края на финансовата криза в Източна Азия от 1997 година, предложението на Малайзия е възобновено в Чианг Мей (известно и като „Инициативата от Чианг Мей“, която призовава за по-добрата интеграция между икономиките на АСЕАН, както и на „АСЕАН плюс три“ (включително Китай, Япония и Южна Корея).

Председателство[редактиране | edit source]

Председателството в организацията се осъществява по азбучен ред на страните-участнички (по изписването на името им на английски език), със срок от една година. На ежегодното съвещание на министрите на външните работи, председателството се поема от министърът на тази страна, която е оглавявала организацията предната година.

Страни-членки[редактиране | edit source]

Държавите, които създават организацията са Индонезия, Малайзия, Сингапур, Тайланд и Филипините. По-късно към тях се присъединяват Бруней (на 7 януари 1984 г., 6 дни след обявяването на независимост), Виетнам (на 28 юли 1995 г.), Лаос и Бирма (на 23 юли 1997 г.), Камбоджа (на 30 април 1999 г.). Към 2010 г., статут на наблюдател има Папуа-Нова Гвинея. През 2002 г. заявка за получаване на статут на наблюдател подава Източен Тимор.

Населението на страните-членки на АСЕАН възлиза на около 500 млн. души, общата им площ е 4,5 милиона км2, съвкупният им БВП — около 737 милиарда американски долара.

Основни документи[редактиране | edit source]

  • Декларация на АСЕАН“ (1967 г.) - основополагащият документ, установяващ целите на организацията.
  • „Декларация за зона на мир, свобода и неутралитет в Югоизточна Азия“ (известна и като „Куала-Лумпурска декларация“, 1971 г.) — В нея се заявява, че неутралитета на региона е „желана цел“.
  • „Договор за дружба и сътрудничество“ (1976 г.) — В този договор страните се договорят за принципите на взаимоотношения помежду им, а именно: взаимно уважение на независимостта, суверенитета, равенство, териториалната цялост и национална идентичност на всяка нация, правото на ненамеса във вътрешните дела на държавите, отказ от методите на принуда в международните отношения, разрешаване на конфликтите по мирен път и пр. Договорът е приет във връзка с намаляването на напрежението в региона след края на Втората индокитайска война.
  • „Манилска декларация“
  • „Договор за създаването в Югоизточна Азия на зона, свободна от ядрено оръжие“ (или „Бангкокски договор“, 1995 г.) — Този договор е продължение на Куала-Лумпурската декларация.
  • „Декларация за съвместни действия за противодействие на тероризма“
  • „Устав на АСЕАН“ — Подписан на срещата на върха на АСЕАН в Сингапур през 2007 г.

Регионален форум на АСЕАН[редактиране | edit source]

Регионален форум на АСЕАН:   Страни-членки на АСЕАН   Други участници във форума

Регионалният форум е създаден през 1994 г. в рамките на превантивната дипломация. Срещите се провеждат ежегодно в една от столиците на АСЕАН. Съгласно бюлетина на председателя на първия форум, целите на регионалния форум на АСЕАН са:

  • стимулиране на конструктивния диалог и консултациите по въпросите на политиката и безопасността;
  • очертаване на съразмерен принос в усилията, насочени за създаване на пълномощни отношения и превантивна дипломация в Азиатско-Тихоокеанския регион.

В рамките на този форум има 2 нива: на първото диалогът се води на официално междуправителствено равнище, а на второта – между НПО и академични кръгове.

В последният форум, извън страните-членки на АСЕАН, взимат участие Австралия, Бангладеш, Източен Тимор, ЕС, Индия, Канада, КНДР, Китай, Монголия, Нова Зеландия, Папуа-Нова Гвинея, Пакистан, Република Корея, Русия и САЩ.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Речник на съкращенията в българския език, 1983 г.
  2. а б ((en))  Overview. // ASEAN. Посетен на 12 януари 2009.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ассоциация государств Юго-Восточной Азии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.