Аспар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ардабур.

Аспар и син му Ардабур (434 г.)

Флавий Ардабур Аспар (Flavius Ardabur(ius) Aspar; 400 - 471) е гетски алан, патриций и magister militum на Източната Римска империя.

Син на magister Ардабур,[1] Аспар играе ключова роля в експедицията на баща си от 424, която има за цел да разбие западния узурпатор Йоан и да постави Гала Плацидия и нейния син Валентиниан III на негово място. Той също така помага при преговорите за мир с Гейзерик след вандалското нашествие в Африка.

През 434 г. той е консул. Аспар не е можел да стане император поради това, че е арианин. Вместо това неговият подчинен Маркиан става император като се оженва за сестрата на Теодосий II - Пулхерия. Въпреки това приемникът на Маркиан - Лъв I, в крайна сметка се обръща срещу него. През 471 Аспар е убит заедно със сина си Ардабур (консул 447 г.) в двореца при участието на евнуси. Остава жив само един от синовете му. След смъртта му, неговият оръженосец Остри се опитва да се противопостави на императора-изменник с малка група гети, но не успява. При все това, в цяла Тракия и останалите Гетски земи започват брожения срещу изменника – Лъв I.

Аспар е учителят на Теодорих Велики, който по-късно става крал на остготите.

Аспар има друг син, Ерменерик (консул 465 г.), от сестрата на Теодорих Страбон.[2] Третият му син Флавий Патриций e консул през 459 г.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Williams, p. 45.
  2. Wolfram, p. 32.

Източници и използвана информация[редактиране | edit source]

  • Williams, Stephen, and Gerard Friell, The Rome That Did Not Fall, Routledge, 1999, ISBN 0415154030.
  • Wolfram, Thomas J. and Dunlap, Herwig Wolfram, History of the Goths, University of California Press, 1988, ISBN 0520069838.
WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „Aspar“ в Уикипедия на английски (автори).